Симеон Андреев

Измежду многото книги, които отминалата година остави на българската литература, книгата на Боян Болгар заема едно отделно, едно предно място.

Не само поради оригиналния си сюжет, не само и поради свързания със сюжета оригинален стил, но и поради живата, деятелна наблюдателност, която предизвиква също такива живи, деятелни и много често изненадващи образи и умозаключения.

Тази страна на повествованието в книгата на Боян Болгар е характерното за неговата творческа природа и в нея трябва да се дири особеното чувство на вдълбочен размисъл след изчитането на „Парижки мозайки”.

„Едно пътешествие от единия до другия свършек на града, от лицето до опакото на живота, едно пътешествие от лицето до лицемерието” - заявява в късото си предисловие авторът, не толкова да се оправдае, колкото да обясни произхода на темата си и изкушението да я развие в последователна редица от преживявания, каквито само огромният град и многовековната култура могат да предизвикат.

Тази сложност от образи и видения, от очарования и разочарования, от единство и раздвоение - тази мощна душевна драма, в която действуващото лице е единният, велик, пълнокръвен, всеобхватен живот, тя е плетеницата на „Парижки мозайки”, извезани с една мъдра и благородна мисъл, изградени с един свеж и чувствителен темперамент, който вижда непревзето света и за който не е никак нужно да умува, за да стигне и разбере същината на нещата.

И затова, още едно ценно качество на „Парижки мозайки” е тяхната българска основа, т. е. непосредственото вживяване на българския дух с духа на европейската култура.

Любопитно е да се проследи този процес именно в книгата на Боян Болгар, защото нейното несъзнателно начало е тъкмо там и който иска да разбере и оцени усилията на автора й, ще трябва да знае и да разбира копнежите на българския дух, силите, които движат българската национална психология.

А тези сили изпъкват с особена яснота и устрем, когато са предизвикани от извънредни душевни потреси и когато изпитливия поглед на мъдрото съзерцание ги подробно изследва.

„Парижки мозайки” са едно богато усилие да се загатнат някои черти от нашата национална психология, тъй както те са намерили изражението си в оригиналните разсъждения и умозаключения на Боян Болгар.

Макар да не става дума за откриването на „нови истини”, истината е, че „Парижки мозайки” е едно сочно, несъмнено даровито възпроизвеждане на чувства, впечатления, настроения, че и видения, блянове, мечти, от големия европейски град.

И доброто съчетание на сюжет и стил прави от тази книга онова, което тя напълно заслужава: да бъде една от хубавите книги, написани миналата година на български език.

——————————

сп. „Завети”, г. 1, бр. 4, 1934 г.