ХРИСТО СИЛЯНОВ – „СПОМЕНИ ОТ СТРАНДЖА”
Христо Силянов - „Спомени от Странджа” (Бележки по Преображенското въстание в Одринско - 1903 г.)
Сърцето на революционера е като една изпъната струна, която отразява най-изтънчените трептения на народното страдание и мъка и едновременно оглася най-чистите народни копнежи за независимост и свобода.
Издигнат високо духом над огромната робска маса, над „раята”, революционерът въплотява нейната висша проява на доблест и героизъм, нейното неукротимо стремление към подвиг и към жертва.
Своята собствена съдба революционерът замества със съдбата на народа и своето собствено благополучие - с благополучието на сънародниците си.
У най-примитивния и у най-културния тип революционери, смисълът на революцията е в осъществяването на идеала, чието вечно и прославено име е: свобода.
И революционерът пърли крилата на вдъхновението си от този идеал в стихията на борбата, както нощната пеперуда пърли своите крила в светлината на свещта.
Сърцето на революционера гори с пламъка на вярата и догаря с великия девиз на бунта: „Свобода или смърт!” редникът и вождът революционер са еднакво омагьосани от странната духовна красота, която съдържат тези три думи.
И единият, и другият с еднакво опиянение повтарят безчет пъти този възвишен зове и с една непоколебима вяра вървят подире му.
В този смисъл редникът и вождът са еднакво поети и революционни романтици. Те са бъдещите автори на героичния народен епос или са небелязаните бъдещи негови действащи лица.
Те или обезсмъртяват в силни художествени образи вихъра на революционната борба, или други, вместо тях, прославят техния подвиг и дело в жестоката песен на революцията.
Чудесна наслада за душата трябва да е, когато един революционер, чрез мощната музика на словото, съумее да възпроизведе онзи личен и народен възторг, онова чисто, светло, многолико въздействие, което близкият бунт на робите тревожно разнася ту насам, ту нататък, като невидима вълна от надежди, упования и тъмна, страхотна неизвестност…
И дълбоко трогателна трябва да е любовта, която е извикала за живот онези скъпи спомени и сенки от миналото - спомените от въстанието и сенките на борците, редом с хаотичната душа на въстаналия народ.
Книгата на Хр. Силянов - „Спомени от Странджа, бележки по Преображенското въстание в Одринско - 1903 г.” е, види се, рожба на такава наслада и любов.
Тя е израз на непосредствено преживян ентусиазъм и е отглас на наблюдения, впечатления и хрумвания, които поетът е спастрил в паметта си от онези „славни думи, макар и на ужаси, макар и на кръвнини и запустение”.
Първото несъмнено достойнство на тази книга е достоверността на събитията, описани в нея. Преображенското въстание в Одринско вече има своите историци и коментатори (Ив. П. Орманджиев, Ан. Разбойников и др.) които, по спомени от бивши четници и войводи, по сведения събирани от втора и трета ръка, са успели горе-долу да натрупат фактически материал за подготовката, обявяването, развоя и края на въстанието.
Всичко това, събрано в размери достатъчно да дадат макар и обща, но пълна представа за революционните действия в Одринско, се намира в книгата на Силянов.
То е същното, средището на „спомените” му. Защото авторът е лично участвал в Странджанската епопея през 1903 год. Ала онова, което прави „Спомени от Странджа” една вдъхновена и поетична илюстрация на въстанието, е топлотата и сърдечността и трогателното умиление, които Силянов е разлял нашироко в книгата си.
И още едно: откритата, почти ридаеща от болка любов към роба, чийто изпепелени жилища и хиляди смъртници той горко оплаква.
Още в първите няколко страници, още с първите няколко удара на революционния барабан, Силянов представя бойния кадър на въстаническата армия: революционери по професия, работници, студенти, ученици. Най-различни отсенки от идейни движения; патриоти, анархисти, социалисти. Там е Бутни-Колибата, Катерицата, Митю.
Ах, този чудесен, живописен, славен петдесетгодишен революционер и социалист - Митю. Ах, този извънредно забележителен идеен тип на българската земя, който преди освобождението беше несретникът от браилските кръчми и лъвът в Балкана, и който в бъдещето, в бъдещите свои превращения, ще бъде може би най-интересната психологическа загадка на българската душа.
Там водители на въстаническата армия са бивши офицери, учители, поети, смели млади хора и възторжени идеалисти, за които любовта към „брата-роб” е най-висшето земно задължение.
В един нервен и напрегнат разказ са предадени характерните перипетии от нападенията на четите в разните участъци на разбунтуваната област. Жалко, че не мога да възпроизведа тук част от сцената по нападението на Василико или печалната повест за смъртта на Георги Кондолов. И не само тях.
„Спомени от Странджа” е история на Преображенското въстание, предадена в увлекателен художествен разказ. И цената на този исторически разказ става дваж по-голяма, особено сега, когато ни липсва в най-висока степен мъжеството и идеализма на силните духом люде. Някои от тях г. Силянов е изобразил в книгата си.
——————————
сп. „Завети”, г. 1, кн. 9, май 1934 г.