Симеон Андреев

През 1871 г. в Петербург, под редакцията на Ник. Вас. Гербел е отпечатан един внушителен том „Поезия славян, сборник лучших поетических произведении славянских народов в переводах русских писателей”.

Заглавието определя изцяло съдържанието на сборника: представена е поезията на всичките славянски народи чрез най-видните й представители.

И поезията на всеки славянски народ е придружена с един увод. Уводът за българската литература е написан от Ксенофонт Иванович Жинзифов (Райко), велешанин, автор на „Кървава кошуля”.

Този е първият опит у нас за общ историко-литературен преглед и фактът, че е написан от Жинзифова е знаменателен в много отношения.

Като се сложи настрана отличната подготовка, която авторът има за хода на миналата и сегашна, за неговото време, - българска литература, оставаш изненадан от чувството, което го е водило в неговите екскурзии из миналата литературна история на българския народ.

Проследявайки живота на българската държава, от началото на последната четвърт на ХІV век, Жинзифов дава един почти пълен преглед на по-важните - оригинални и преводни - книги на български език , излезли до 1870 година като не забравя да спомене и развоя на българския периодичен печат.

Това е първата заслуга на Жинзифов да направи пръв и сериозен опит за исторически преглед на българската литература.

И втората му, още по-голяма заслуга е чрез голямата си статия да запознае чужденците с една никому неизвестна дотогава поезия на поробен народ, представена чрез неговите значителни за времето поети (Г. Раковски, П. Славейков, Л. Каравелов, К. Жинзифов и Д. Чинтулов).

И сега, когато става нужда да се правят антологии на българската поезия и проза за запознаване чужденците с днешната българска литература, нека спомним първият, който през робските дни е работил по свой почин и желание да направи известна на света творческата мисъл на българския народ - Райко Жинзифов, велешанинът, първият съставител на антология от български поети на чужд език.

в. „Македония”, г. І, бр.283, 20.09.1927 г.