БОТЙОВЦИ
Тъй трябва да се казват всички, които по дух, по темперамент, по съдба, продължават завета на великия революционер и поет - Христо Ботйов. Тъй трябва да се зоват борците, за които най-приляга да бъдат негово духовно наследство и които с примера на живота си осъществяват нов Козлодуй и осветяват нови имена подир „Волът”.
Ботйовци - тъй трябва да бъдат кръстени хората на възвишения патриотизъм и на най-чистото жертвоприношение в името на свободата.
Двамина от тях да поменем сега. Двамина, чиято панихида за четиригодишнината от смъртта им отсрувахме вчера.
Любомир Весов и Илия Кушев.
Две светли имена в македонското освободително движение, двама поети, две железни воли, които изгряха и залязоха в пламъка на възторжен устрем и потънаха в светлината на една прекрасна легенда.
Тази легенда сега се мълви по всичките планини и полета оттатък Вардара и нейната мелодия ще се шири с всеки нов ден и ще бъде всеки нов ден нейно ехо и всегдашен неин глашатай.
Прощалното писмо на Ботйова до жена му завършва така: „Ако умра, знай, че после отечеството си, съм обичал най-много тебе.”
Една от последните песни на Весов почва:
„О, майко моя изтерзана,
тъй безутешно ме боли,
боли за твойта жива рана
и прострелените орли.”
Тази болка, която малцина чувствуват и познават, а още по-малцина назовават светилище и храм, където се молят, - тази болка за Родината, за живата нейна рана - робията, чувствуваха, познаваха и катадневно усещаха Любомир Весов и Илия Кушев.
И тя беше тяхно светилище и техен храм, беше им нещо повече от светилище и храм - стана място, където извършиха едно последно жертвоприношение - своя собствен живот.
Два брата по дух и по съдба - няколко дни само делят смъртта им.
И оставили тлента на телата си в земята, която беше тяхно отечество и техен най-възвишен блян, те заминаха с тихите стъпки на страданието и с гордия вървеж на достойно изпълнения дълг.
Ние помним техния жизнен път и знаем тяхното мъченичество. И знаем още, че никога няма да бъде изтрита из паметта на поколенията тяхната беззаветна служба на ползу рода своего.
Любомир Весов и Илия Кушев - двамина Ботйовци. Любомир Весов и Илия Кушев - двамина възторжени идеалисти, поети и борци.
И когато дойде да се заговори за поетите, които никога не са преставали да бъдат воини, имената на Любомир Весов и Илия Кушев ще бъдат на почетно място в тази редица, която българският народ ще посочи на света.
——————————
в. „Македония”, г. 1, 29.11.1926 г.
