Карол Николов
Карол Йорданов Николов, български писател, е роден на 14 април 1935 г. в село Обнова, Плевенско. Завършва средното си образование в град Славяново, а висше - българска филология, в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работил е като: учител в село Средска, област Кърджали, в град Попово и в град Копривщица; журналист на свободна практика; рекламен сътрудник в „Печатни произведения”; редактор във в. „Учителско дело” и в издателство „Спектър”, видеооператор, фотограф, преводач, таксиметров шофьор, строителен работник, производител и разпространител на пощенски картички, продавач на сергия. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Издал е стихотворни сборници, един роман в стихове, публицистика, художествена проза, драматургия. Автор на 25 книги: „По-близо до земята” (стихотворения, 1963), „Защита” (стихотворения, 1998), „Спомени от България” (публицистика, 2003), „Частен параклис” (стихотворения, 2003), “Нощни делници. Внезапна проза” (2003), „Стародавни напеви” (стихотворения, 2004), „Заложници на паметта” (поема-роман, 2005), „Диагоналният юг” (български летописи, 2008), „Благодаря ти, Господи…” (Книга за Копривщица, стихове, етюди, статии, 2008), „Споделени пространства” (стихове, на български и английски език, 2009), „Болка” (стихотворения, 2009), „Стихотворения” (2009), „Виенско колело” (стихотворения, 2009), „Заложници на паметта” (поема-роман, второ преработено издание, 2010), „Хубав беше животът ми” (стихотворения, 2010), „Внезапни светове. Ако не е истина, за какво е?” (поема, 2011), „Обещах на живота” (стихове, 2012), „Изпитания” (стихове, 2012), „Ивановци” (стихове, 2012), „Не ме забравяй, сърце” (стихове, 2013), „Пощади ни, тъга” (стихове, 2014), „Животът, който обичахме” (стихове, 2015), „Предчувствие за обич” (стихове, 2015), “Златна сватба” (2016), “Памет за подвига” (2017). Умира на 2 януари 2017 г. в София, погребан е в Копривщица.
Публикации:
Електронни книги:
ОТ ПРОЗОРЕЦА/ брой 117 май 2019
Поезия:
ШИПЧЕНСКА ПЕСЕН/ брой 97 юли 2017
ПРОЩАВАНЕ С АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ/ брой 112 декември 2018
ЗАСАЖДАНЕ НА КАРТОФИ / брой 113 януари 2019
ИЗ „ЗЛАТНА СВАТБА” (2016)/ брой 116 април 2019
Проза:
ИЗ „СПОМЕНИ ЗА БЪЛГАРИЯ” (2003)/ брой 117 май 2019
ЗАПОЗНАВАНЕ С БЪЛГАРИЯ/ брой 119 юли 2019
ЗАПОЗНАВАНЕ СЪС СЕБЕ СИ/ брой 121 октомври 2019
ПРЕНАСЯНЕ ПРЕЗ ВРЕМЕТО/ брой 123 декември 2019
Публицистика:
ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - ЧОВЕКЪТ, ПИСАТЕЛЯТ, ИДЕОЛОГЪТ/ брой 161 октомври 2023
ТОЙ НЕ УМИРА/ брой 164 януари 2024
БУДИТЕЛЯТ/ брой 164 януари 2024
ВАЗОВ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ДУХ/ брой 167 април 2024
СЪТВОРЕНИ ОТ ДАРБАТА И ЛЮБОВТА НА ПОЕТА/ брой 171 октомври 2024
Преводи:
Николае Дабижа - ЕДНОДНЕВКА В ПОЛЕТИ ПРОЩАЛНИ…/ брой 113 януари 2019
Критика за Карол Николов:
