Карол Николов

Карол Йорданов Николов, български писател, е роден на 14 април 1935 г. в село Обнова, Плевенско. Завършва средното си образование в град Славяново, а висше - българска филология, в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работил е като: учител в село Средска, област Кърджали, в град Попово и в град Копривщица; журналист на свободна практика; рекламен сътрудник в „Печатни произведения”; редактор във в. „Учителско дело” и в издателство „Спектър”, видеооператор, фотограф, преводач, таксиметров шофьор, строителен работник, производител и разпространител на пощенски картички, продавач на сергия. Член на Съюза на българските писатели и в Съюза на българските журналисти. Издал е стихотворни сборници, един роман в стихове, публицистика, художествена проза, драматургия. Автор на 23 книги: „По-близо до земята” (стихотворения, 1963), „Защита” (стихотворения, 1998), „Спомени от България” (публицистика, 2003), „Частен параклис” (стихотворения, 2003), „Нощни напеви. Внезапна проза” (2003), „Стародавни напеви” (стихотворения, 2004), „Заложници на паметта” (поема-роман, 2005), „Диагоналният юг” (български летописи, 2008), „Благодаря ти, Господи…” (Книга за Копривщица, стихове, етюди, статии, 2008), „Споделени пространства” (стихове, на български и английски език, 2009), „Болка” (стихотворения, 2009), „Стихотворения” (2009), „Виенско колело” (стихотворения, 2009), „Заложници на паметта” (поема-роман, второ преработено издание, 2010), „Хубав беше животът ми” (стихотворения, 2010), „Внезапни светове. Ако не е истина, за какво е?” (поема, 2011), „Обещах на живота” (стихове, 2012), „Изпитания” (стихове, 2012), „Ивановци” (стихове, 2012), „Не ме забравяй, сърце” (стихове, 2013), „Пощади ни, тъга” (стихове, 2014), „Животът, който обичахме” (стихове, 2015), „Предчувствие за обич” (стихове, 2015). Умира на 2 януари 2017 г. в София, където е погребан.


Публикации:


Поезия:

ВОЙНА/ брой 93 март 2017

ШИПЧЕНСКА ПЕСЕН/ брой 97 юли 2017

СВЯТ/ брой 102 януари 2018