Карол Николов

Този външен театър, който може да се види всяка година на Първи май в Копривщица, се нарича възпроизвеждане на моменти от обявяването на Априлското въстание в града.

Четец запознава по радиоуредбата зрителите с предпоставките на въстанието, с условията и хода на подготовката, с имената на по-изтъкнатите участници и ръководители, с революционните им длъжности и предназначения.

След предателството на Ненко Балдьовченина, а може би и на някои други, турското правителство взема мерки и изпраща свои хора в Панагюрище и в Копривщица с изричните указания да действат предпазливо и да се пазят от предизвикателство.

За Копривщица е изпратен кърсердаринът Неджиб ага… Чаткат копитата на конете. Самоуверено и гордо стоят на тях представителите на властта. От площада те се отправят веднага за конака.

Малко след това няколко групи заптии тръгват в различни посоки. Това показва, че Неджиб ага идва с конкретна задача - да обезглави комитета в лицето на неговите ръководители, по-голямата част от които са му известни, и да предотврати избухването на въстанието.

Арестувани са Георги Тосунов и Петко Енев. Блъскайки ги с прикладите на пушките, турците ги прекарват през площада. С две заптиета само Неджиб ага излиза от конака и по Геранилото се отправя за къщата на Каблешков.

Неговият план е прост. Ще го потърси уж да му предаде лично писмо от баща му. Лъжата обаче е плитко скроена и майката на апостола я усеща веднага.

Предупреден от нея, докато вари кафето и посреща изтежко агата, Каблешков изхвръква през комшулука, достига до дома на Рашко Хаджистойчев и свиква тоз час комитета на заседание.

От тук нататък събитията се развиват с главоломна бързина. Притиснат от обстоятелствата, комитетът взема единствено правилното решение - да се вдигне знамето на борбата и да се нападне конака.

Разочарован от неуспеха в дома на Каблешков, през площада минава с охраната си Неджиб ага. Неговата фигура е гневна и забързана. Лицето му е злобно и неспокойно.

Мирише на бунт, на барут. Не са заловени и другите заподозрени. След влизането му в конака вратата се затваря веднага.

И в този миг забиват камбаните на църквата - призивно, напрегнато, съдбоносно. Припукват пушките на въстаниците, които в щурм през площада обграждат конака.

Облечени в хъшовска въстаническа униформа, с навои и калпаци, със зелен пряпорец, разделени на две групи, за да обхванат конака от две страни, те се втурват в атака.

Пред дюкяна на Петко Кундурджията едната от групите, която минава по Калъчевия мост, среща заптието Кара Хюсеин. Гръмва пушката на Георги Тиханек - член на тайната революционна полиция, и го поваля на място.

Другата група, водена от Каблешков, се е спуснала вече по Геранилото и е нападнала конака. Пушките гърмят. Камбаните бият. Тресва първият изстрел на черешовия топ.

Ликуваща тръпка минава в душите на присъстващите.

Въстанието е в настъпление. Убити са мидюринът и няколко заптиета. Портата на конака се отваря и Неджиб ага хуква по Клисурския път, изпуснал сабята си при бягането.

Но това не намалява радостта от победата. Виковете „Да живее България”, „Да живее победата”, „Ура”, „Честита ви свобода” и само „Да живее” се смесват с възгласи на признателност и радостен плач.

Сълзи обливат лицата и на най-коравосърдечните мъже. Тук, на площада, с кръвта на убитите турци Каблешков пише кървавото писмо, което ще полети към Панагюрище и Карлово. Чете се писмото по радиоуредбата:

„Братия!

Вчера пристигна в село Неджиб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мидюра, и няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от екът на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братия, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…”

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Тодор Каблешков

Към това, което написва Каблешков, председателят на Клисурския революционен комитет - Никола Карад-жов, добавя:

„Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото,

Никола Караджов”

Най-после жребият е хвърлен. След близо петстотин години политическо и духовно подчинение, възкръснал от гроба, народът български се вдигаше на борба и това просълзява всички, които присъстват.

Тази постановка е самодейна. Самодейци са и участниците в нея. Но аз не съм присъствал на представление, което да е постигнало такъв категоричен успех, което да е вълнувало така зрителите и да е оставяло у тях такива дълбоки и трайни спомени.

Жив и паметен е този миг от българската история във всяко българско сърце. Затова и с такова вълнение се приема „възпроизвеждането” на въстанието. Сякаш всичко е истина. Сякаш ние сме тези, които нападат конака, които пишат и четат величавия кървав документ на българската национална свобода - тоя страстен зов за борба, тоя призив към българите, където и да са те, този истински манифест на саможертвената българска воля да се възкреси поробеното отечество с цената на всичко.

Възседнали потни коне, куриерите отлитат към Панагюрище и Карлово и вихреният бяг на тяхното препускане отеква с нетърпението по-скоро да се извърши великото дело на българското освобождение.

А камбаните бият, бият, звънят и будят заспалите, възторгват нерешителните, подтикват слабите и вдъхват смелост в гърдите на всички.

Плющи до скъсване зеленото знаме с думите „Свобода или смърт” и бунтовният средногорски вятър отнася далеч по всички посоки на света истината за българите, които са решени да измрат до последния човек, но да бъдат свободни…

Велика епоха.

——————————

Из „Спомени от България” - есета, пътеписи, импресии (проза), 2003 г.