Карол Николов

ВОЙНА

Оставяш нивата наполовина
недоорана или непожъната,
забравяш с болка своите години
и тръгваш от дома като насъне.

След теб жена, баща и майка,
добитък и земя без глас те викат,
селцето цялото за теб се вайка
и ти разбираш на скръбта езика.

Дали ще се завърнеш - кой ще каже,
смъртта вършей по бойните полета
и старата омраза вража
лети и търси на Родината сърцето.

Но любовта към твоя свят и близките
те тласка в пътя ти със мъжка вярност.
Дечицата ти - неразбрали риска,
подтичват с теб със горда лъчезарност.

И те понасят ветрове и пътища,
войната с цялата си бърза сложност.
И в тая кървава Мора помътена
душата ти разбира невъзможното

да се завърнеш вкъщи, да прегърнеш
жена и майка, и деца невръстни.
И твоят вечен свят да те обгърне
с признателност - за болката покръстен.

Ах, колко малко трябва на човека
да е щастлив и здрав сред близки хора,
да се размине със куршума трескав
и да отвори портата към двора си.

Война, война неумолимо тътне
и по полета разорани с болка тласка
мъжете на България попътно,
останали без нежност и без ласка…

МЕДАЛ ЗА ХРАБРОСТ

… А във старите писани ракли,
при носиите ярки и пъстри,
като скъпи светини в параклис,
спят медали войнишки и кръстове.

И напомнят за походи нощни,
за землянки и дълги обсади,
за атаки с „Ура!” и „На нож!” и
за геройства и пориви млади.

Мои дядовци чинни и храбри,
по полетата бойни загинали,
мъжко чувство звучи и ме грабва…
Аз съм вече на ваште години.

Аз съм вече на ваште години.

НАСТЪПЛЕНИЕ

Когато няма вече изход без муниции,
тогава идва този страшен миг
за българските пламнали войници,
които тръгват в настъпление със щик.

Гърди с гърди с трагическа решимост -
атака, във която няма връщане назад,
в която или побеждаваш и те има,
или изчезваш в предсказуемия ад.

И само тя единствена - съдбата,
победата претегля на везни
и определя изхода в борбата
с легендата на идващите дни.

КАРТИНА ОТ ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ-МАЙСТОРА

Те няма да се върнат от вихрушката при Одрин -
мъже със груби скръстени ръце,
живота си до тоя ден пребродили
със селска чест и българско сърце.

В едно поле - пожънати като горещи снопи,
кръвта им се отцежда - горда кръв
и смърт очите им е приклопила,
прекъснала с Отечеството пъпната им връв.

Със посивели образи и със мустаци сиви
вървели са към Одрин с мъжество,
оставили далече свойте ниви,
за да пожънат тук победата - велико тържество.

Какво са искали - една България свободна
за българския стародавен род,
пожертвали се с болка благородна
и заплатили свободата със живот.

А Одрин - град с велики битки и сражения,
превземан неведнъж от български мъже,
но върнат унизително на победените,
завързан подло с европейското въже.