Николае Дабижа

превод: Карол Николов

***
Еднодневка в полети прощални
пърха с леки призрачни крила,
в залеза на привечер печална,
чезне в мрак - била и не била.

Колко нежна крехкост и безсилие
отминават с неживяни дни.
Светлината бледа лекокрило
в сенките ги скрива… Погледни!

В леден страх душата ми се свива -
полета ми нежен да следи,
сякаш погледът ми с тежка грива
може да им причини беди…