Карол Николов

Отиваш си, отиваш си, Андрей.
Звучи у мен душата ти победно
и вика над разрухата: “Живей
и в тази пролет - страшна и последна!”

Отиваш си, приятелю. Над нас
високо слънце грее необгледно
и никнат семената с луда страст
през тази пролет - шеметно последна.

А ти - сеячът, в дългия си път
поемаш бавно с песен изповедна.
И думите ти в дните ни свистят
над тази пролет - зряла и последна.

В просторите на идните лета,
в душите ни за жътвите си медни
ще дойдеш ти далеч от вечността
и с тази пролет - яростно последна.