СВЯТ
Това, което в улицата ходи
и бърза да живее с луда страст,
е всъщност истинският, мил и подъл
свят, който съм изгубил вече аз.
И закърняват бавно сетивата ми,
и чувството да го разбирам в ход,
и мисълта да вярвам на нещата му
във вечния, повтарящ се живот.
И аз опитвам да го проумея,
и от прозореца на своя дом
внушавам си, все пак, че го живея,
потиснат от жестокия разгром.
И сякаш няма вече никога в безкрая му
и във душата му да се вплета,
и своя дял от ада му и рая му
да изживея просто с радостта,
в която бях частица от живота,
какъвто е неумолимо повторим,
със цялата си обич към доброто,
неукротим и пак неуязвим.
О, съществувай, свят, във мене -
жесток, могъщ и прелестно велик.
Аз няма от съдбата да простена
и няма да те прокълна без вик.
