ШИПЧЕНСКА ПЕСЕН
На хайдут Пеньо Шипкалията
Няма да забравим шипченския сблъсък.
Няма да забравим подвига велик.
Българи и руси турци ще отблъскват,
ще отбиват с ярост всеки фанатик.
Векове ще минат, мъжката им сила
ще живее в спомена незабравим
и от своите несменни Термопили
ще стоят безсъмртни в свят неповторим.
И на оня връх чутовен, в планината,
месецът ще притъмнее в страшна нощ,
августовско време над земята,
ще запомни несломимата им мощ.
Затова, с велика обич във сърцето,
ще издигнем паметника на върха,
като слънце ясно винаги да свети
и да вдъхва смелост мъжка във духа.
Но това ли само в шипченското време
ще ни вдига с болка вечно на борба
срещу всеки похитител твърдокремъчни,
сътворили свойта борбена творба.
Отмъстители-хайдути пак ще бродят
в планината с обич - майчица добра.
Ще треперят плахи подлите негодници,
сгащени нарочно в честата гора.
И така ще бъде винаги, додето
четите хайдушки ще се борят в ход
и ще бранят с нежна обич във сърцето
свободата честна на един народ.
И ще бъде жива пак във времената
шипченската мъжка воля за живот,
с несломима вяра и любов в душата
докато го има българския род.
