ЙОЗЪТ
ЙОЗЪТ
Иде йозът! Наблизо е - иде!
Планината от хлопки ечи.
Всеки свойта Сивушка да види
е дошъл с неспокойни очи.
… И прегръщат говедата с нежност,
и зоват ги с добри имена.
Настрана от купа ги отвеждат
и им дават най-сита храна.
Сякаш с обич дошли са на свиждане
отдалече при близък човек
и разказват за нещо загрижено
на планинския свой диалект.
“Е, добре са, добре са - говорят -
има паша нагоре, аз знам.
Лани - суша. Сеното на корен
изгоря. Но сега е тамам.”
И стоят, и се чудят, и климат,
озарявани от радостта.
А в очите им - неизтощима,
вечна милост и доброта…
—————-
Йоз* - Стадо говеда, изкарани на паша в планината за през цялото лято.
При смяна на пасището йозът понякога минава край селото. бел. авт.
ВОДА
Каква голяма детска чистота
в дъждовната вода се крие.
Тя идва тук с наивна простота
лицето на земята да измие,
да освежи горещата й плът
със свойте капчици студени
и променила краткия си път,
да потече по калните й вени.
ЗЕЛЕНИНА
Преди да свърши лятото напълно
и есенна слана да прегори
тревата по заоблените хълмове,
шумаците и гъстите гори,
зеленината щедро се разкрива.
С предчувствие за идващите дни,
в които хубостта й си отива,
тя се простира с порив, зелени
и озарява с трепетно сияние
пространството и цялата земя.
С дълбоко, отминаващо ухание
пустее бавно привечер сама.
Но пак блести, блести от всеотдайност,
с невидима и зряла светлина -
велика, споделена и замаяна
от обич и копнеж зеленина…
ОТМЯНА
Късно ли разбрах, че трябва, мамо,
в работата да те отменя.
Ето, че с мотиката на рамо
ще започна този път деня.
Остани във къщи, почини си -
като вейка слаба, като клас.
Ще те гледам вече като писана.
Вместо теб на нивата съм аз.
С тежката мотика сред жените,
вгледани с разбиране във мен,
непохватно, ала упорито
ще заслужа своя трудоден.
И така ще бъде по-нататък.
Детството прекрачва в младостта.
Само да си стъпиш на краката.
Само да премине болестта…
ИЗМЯНА
Какво ни сбра в алеите на парка
под небесата есенностудени?
Тревожна мисъл - доблестна и ярка,
гореше честно в нас с проникновение.
Приятелство, разбиране, изкуство
и нежност - от лъжата да боли…
И можех ли тогава да допусна,
че нещо върло ще ни раздели?
Че в миговете искрени, когато
човешки ни е гряла радостта,
минирала е нашето приятелство
и нож му е забила подлостта?
Пак есен е. И ето, че у мене
студена мисъл пари срещу злото:
тоз, който на другарството изменя,
изменя често и на обществото.
октомври 2003 г.
УБИВАНЕ НА КУЧЕ
В детството ми помня из селата
имаше по кучетата бяс.
Озлобени вечно от теглата,
селяните псуваха на глас.
Погваха животното с тояги,
с диви безпощадни гласове.
С болката си в себе си то бягаше
в своите предсмъртни часове.
Майките се втурваха, крещяха
на децата, скупчени край тях.
И подпрели портите с уплаха
непонятно тръпнеха от страх.
Известен от хайката - пред кучето
вдигаше лопата някой мъж.
И от удар в черепа улучено,
падаше то мъртво изведнъж.
И тогава вече преследвачите
идваха и удряха без свяст -
в изблик на забравено дивачество,
болни сякаш те сами от бяс.
Вярно е - нещата са такива,
даже ако мислим за човек.
Бясно куче просто се убива,
няма цяр за него, няма лек.
Но защо е злобата в сърцето,
уродството - питам - за какво?
Сложило в ръката на детето
средство за убиване - дърво.
Да удари кървавата дрипа,
детския си свят да накърви -
без да има право да изхлипа,
без да може да се противи.
Зверско възпитание в жестокост
и брутален начин на живот,
който в тъмнината без посока
ще превърне образа ни в скот.
За да дойде каменната ера
с болния човекоядски век
и от ужас гол да затрепери
мозъка на днешния човек…
октомври 2003 г.
ПОЖАРЪТ
Дали е било от омраза дълга
или от случай предопределен,
или от нещо с болка скрито мълком
към къщата, в която съм роден.
Та тя е трябвало да лумне в пламъци
и като в смъртен грях да изгори.
Или било е някаква измама
една ненавист да се примири.
Нощта е била тъмна като участ
и огън за измислена вина
е грабнал къщата, за да получи тя
ненужна смърт от живата злина.
Обгърната внезапно от пожара
и злобата в безсмъртния й срок,
умира в ярост къщата ни стара
и се издига пламъкът висок.
Ала душата, в злобата обвита,
неизлекувана от гняв кърви
и търси в този случай без насита
измамно облекчение, уви!
И само споменът за престъплението,
недогорял от пламъка в нощта
и редом със греха и унижението,
остава обгорен във пепелта.
02.06.2016 г.
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Къде си ти, бунтовнико, поете?
Къде е твоят неизвестен гроб
и страшната ти обич към Отечеството,
обречен от света да бъдеш роб.
Но в твоята душа заложен беше
на гения безсмъртния живот,
тъгата за човека безутешен
и смазания от робията народ.
Не можеше читакът безпощаден
от участта му да те отдели
и от омразата си - кръвожаден,
да знае колко гордо те боли.
И как се раждаше великата ти обич
несъкрушима в стихове и смърт,
в безстрашието ти без злост от гроба
и саможертвата в бунтовен път.
Величествен и прям като светкавица,
ти грееш днес от своя небосвод,
готов да се завърнеш в битка
със безправието
на своя уморен и унижен народ.
03.06.2016 г.
ПЪЛНОЛЕТИЕ
Ах, внуко наш, разбра ли, че си пълнолетен?
Че юношеството ти мина и отмина.
Остана само споменът ти мимолетен
от детството и школския звънец в годините,
когато беше още малък и очакваше
със нетърпение да станеш вече момък
и пред света да се изправиш мъж заякнал
на своя род и на Родината потомък.
Навлизаш в младостта и вече няма връщане
в безгрижието на дете и нежен юноша.
Върви напред с надежда ясна без обръщане
и вярвай, че ще стигнеш Златното си руно.
Не ще получиш нищо даром от живота,
изпълнен с труд и дарования, които
ще срещнат изпитания, и за доброто
ще трябва много често да работиш двойно.
Но ти не се отчайвай и глава не клюмвай.
Най-сладките неща с борба се получават.
Живей с достойнство и за теб с успех ще лумнат
желаните неща, признание и слава.
И вярвай в себе си, и вярвай на жените,
които те обичат и за теб минават
през болка и през изпитания открито,
и за сполуките ти казват честно: „Браво”!
Не бива да си алчен и да получаваш
за чужда сметка, чужди труд и чужда мъка.
Бъди щастлив единствено когато даваш.
На слабите помагай с труд и препоръка.
За доброта и обич не търси отплата.
Не вярвай на ласкатели и на предатели.
Бъди добър с добрите и бъди приятел.
И не бъди на недостойни почитател.
Останалото от живота ще научиш,
ако се вглеждаш в него с обич и със разум.
И радостта от него с порив ще отключиш,
ако от пропуски душата си запазиш.
04.06.2016 г.
БОЛКА
Ако жестока болка в миг те повали
и се изправиш сам срещу смъртта,
не си признавай ти, че те боли,
че няма да те има на света.
Животът и без теб ще съществува,
ще има хора пак, и градове,
ще има катастрофи и врагуване…
Поетите ще пишат стихове.
И никой няма утре да си спомня,
че те е имало на този свят
и ще заплаче със тъга огромна
една жена, останала във своя ад.
Отдавна нямаш близки и познати,
които да те мислят още жив,
недопустим за своето разпятие
и за света далечен негатив.
Защо тогава е животът, питам ви,
ако човекът не дочува зов,
ако затворил е завинаги очите си
и няма да умира от любов.
05.06.2016 г.
РАЗМИСЪЛ ЗА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ
Приветствам ви, Велики Константине,
че не приехте София за ваш престолен град
на своята империя префинена
с народ от сбирщина - неосъзнат.
Харесал бяхте долината слънчева,
обгърната от вечни планини.
С величествено чувство за изтънченост,
представяхте си благодатни дни.
Със спомен за владетелско величие,
със робски бунтове и масов гнет,
с великолепие и власт за ничии,
но с императорски просперитет.
И мислели сте си, че тук ще се повторят
в софийската просторна долина,
незабравимите ви римски дни безспорно
под витошката нежна планина.
Забравили сте, че в историята няма
повтаряне на нищо в тоя свят,
че всяко нещо - малко и голямо,
възниква с образ свой и необят.
Все пак, благодаря ви с тези строфи,
че за Византия избрахте Византион тогаз
и Константинопол стана столица, а София
оставихте във бъдното за нас.
05.06.2016 г.
СВАТБА
Дойде ли време вече да оженваме
децата си във възраст за любов?
Ний сватове да срещаме засмени
и да гърмят младежите с пищов?
Дойде ли време пак да си припомним
лудешки северняшките хора -
как пиехме ракията със стомни
и виното пенливо със ведра?
Сега е друго - ние сме бащите.
А млади са годините напред.
И пари нямо питане в очите:
какъв ще бъде техния късмет?
Ах, мили мои, вярвайте в доброто.
Като разръфани самарски знамена
годините ни вяха над живота.
Но бяхме хора с мъжки имена.
Налейте пак. Виното да опива.
Щастливият - сега да е щастлив.
Кой вика дрезгав в ъгъла: “Горчиво!…”
Не! Сладко е след всичко да си жив.
