Весела Люцканова
Весела Люцканова Иванова е родена на 21 август 1935 г. в София. Живее при биологичните си родители до тригодишна възраст, когато умира майка й от туберкулоза, а баща й е в затвора заради комунистическите си убеждения. Заедно с петгодишната й сестра е дадена в сиропиталище. Там оцеляват по време на най-тежката бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., но Весела получава частична амнезия. Осиновена е от семейството на Люцкан Люцканов от Ловеч. Започва да възвръща спомените си през юношеска възраст. Израства в Ловеч, където получава средното си образование. В София завършва Висшия инженерно-строителен институт. Работи като проектант, асистент, заместник-директор на Литературния фонд към СБП, редактор във вестник „Строител” и издателство „Народна младеж”. След промените става собственичка на издателство „Весела Люцканова”. Автор е на над 40 книги, от които 15 романа. Издадени книги: „Животът - това безкрайно вълнение” (1971), „Бяг по успоредни прави” (1974), „Клонинги” (1975), „Тъмен джаз” (1976, 1982), „Тежък портретен грим” (1982), „Часовник в дъното на коридора” (1982), „Парола Адриа” (1984), „Незавършен профил” (1985, 1987), „Азбука на малкия строител” (1986), „Вина на невинните” (1986), „Как се срещат бреговете” (1986, 1989), „Щъркели на леда” (1986), „Къде живеят децата по света” (1987), „Лицето на Горгоната” (1987), „Нежен профил” (1987), „Другата врата” (1990), „Кали юта” (1993), „Голямото будалкане” (1994), „Живот на ръба” (1995), „Училище за банкери” (1995), „Издатели, в 3 кн.” (1994-1996), „Живот на ръба” (1997), „Клонингите се завръщат” (1998), „Училище за банкери” (1998), „Измамникът Рей и други…” (2003), „Клонингите си отиват” (2004), „Бай-бай, Хепинес” (2006), „Време за негодници, време за светци” (2007, 2010), „Часовникът със златния ланец” (2009), „Все още има любов” (2010), „Животът - кратък и абсурден” (2010), „Вампирска терапия” (2012), „Водовъртеж” (2012), „Другият в съня ти” (2014), „Живот наяве и насън” (2014), „Книжна борса” (2015), „Досие на убиец” (2015), „Животът е другаде” (2017). Преводи на нейни творби са издадени на много езици. Удостоена е с редица награди: „Голямото читателско жури”, 25 първи награди за разкази, публикувани в пресата, награда за съвременен роман на издателство „Христо Г. Данов” за романа „Щъркели на леда”, за къс разказ на в. „Вечерни новини” за разказа „Сребърен пръстен”, 1988 г. - Първо място в конкурс за къс фантастичен разказ, организиран от в. „Народна младеж” за разказа „Резерватът”, 1989 г. - втора награда от конкурса „Червен бряг ‘89″ за разказа „Космическа кожа”, 1989 г. - награда „Еврокон” за цялостно научно-техническо творчество, 1993 г. - награда за фантастика „Гравитон” за добро въображение, 2003 г. - Американска международна награда за престиж и качество „Златна звезда” и т.н.
Публикации:
Проза:
КРАТКИ СРЕЩИ, ДЪЛГИ РАЗДЕЛИ/ брой 105 април 2018
САМО ПАРИ НЕ СТИГАТ…/ брой 108 юли 2018
УСЕЩАНЕ ЗА ЛЕТЕНЕ/ брой 109 септември 2018
НЕ МОГА БЕЗ ТЕБ, НЕ МОГА ВЕЧЕ И С ТЕБ/ брой 111 ноември 2018
НЕЖНИ ПЕПЕРУДИ/ брой 113 януари 2019
ЩЕ СЕ ВИДИМ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ/ брой 117 май 2019
РОДЕНА В ОБЛАЦИТЕ/ брой 126 март 2020
НЕ СЕ ВЛЮБВАЙ В МЕН/ брой 128 май 2020
ЗА ДА СИ ПОСЛУШНА/ брой 129 юни 2020
ДА ЗАСПИШ ПРЕД КАРТИНАТА СИ/ брой 135 февруари 2021
ЕВА И НЕЙНИТЕ ДЪЩЕРИ/ брой 137 април 2021
СЪНУВАХ, ЧЕ СЪМ ШЕХЕРЕЗАДА/ брой 144 януари 2022
ТИ СИ ОРИГИНАЛЪТ! ТЯ Е САМО КОПИЕТО…/ брой 145 февруари 2022
УБИЕШ ЛИ ЖЕНАТА, УБИВАШ И ЛЮБОВТА!/ брой 145 февруари 2022
ИЗ „ЕВА И НЕЙНИТЕ ДЪЩЕРИ”/ брой 146 март 2022
ИЗ „ЕВА И НЕЙНИТЕ ДЪЩЕРИ”/ брой 147 април 2022
Публицистика:
НА ЧИТАТЕЛИТЕ С ЛЮБОВ/ брой 104 март 2018
История:
ИСПОЛИНЪТ ОТ ЛЕРИНСКО МАРКО ЛЕРИНСКИ / брой 109 септември 2018
Критика за Весела Люцканова:
БЪЛГАРИЯ - ТАЗИ НЕУГАСИМА ОБИЧ…/ автор: Георги Н. Николов/брой 126 март 2020