Весела Люцканова

Той се прибра сравнително рано, но наистина скапан. Не беше сигурен, че са го разбрали. Множеството от жени и мъже го слушало притихнало. Когато свършил не последвали нито ръкопляскания, нито освиркване. Само една продължила дълго тишина, след което всички изглеждали замислени при тръгването си, почти не погледнали към трибуната, където той чакал въпросите им, такива просто нямало. Накрая на площада останали само те от екипа. Спогледали се смутени. На пиарката й било трудно да определи това триумф ли е или пълен провал. Нужно й било време да прецени. Прибрали се мълчаливо в офиса, отново се спогледали и решили да се приберат, дори пропуснали да се уговорят за утрешния ден.

- Това според теб какво е? - вдигна очи към нея Олаф.

- Ами… - побърза да отговори Ева, - някога носителите на лоши известния са ги убивали. Струва ми се, че ти… си ги принудил да се замислят. Така си обяснявам…

- Дано да си права. Ако съм ги предизвикал да се замислят, значи… съм успял.

- Предполагам, че още утре ще разбереш. Ще надигнат глас до небето…  другомислещите, те няма да се предадат без бой - и въздъхна. - Предстои ти най-решаващата фаза…

- А уж мразиш политиката - засмя се Олаф.

- Пак я мразя, но това не означава, че не мога да мисля логично.

Бяха толкова улисани в разговора си, че не разбраха кога децата са влезли при тях. Не разбраха и кога са излезли, стреснати от сериозните изражения на лицата им. Когато ги потърсиха с поглед, ги откриха навън в градината с почервенели от студа носове. Ева ги привика веднага вътре и им се скара, че не са се обадили, а те й посочиха раниците си, метнати по фотьойлите в трапезарията. Върху тях мълчаливо метнаха и якетата си.

- Ако сте свършили с важните си работи - прозвуча някак предизвикателно  Алис, - да вземем и да хапнем. И двете сме гладни и ако има какво…

- Винаги има какво! - скочи Ева, за да претопли яденето, бе се спасявала през цялото време с готвене, за да не мисли.

Нахвърлиха се лакомо всички, Алис все вдигаше поглед ту към Ева, ту към Олаф, явно искаше да задава въпросите, които я измъчваха, но не посмя. Само след последния залък похвали майка си за майсторството й без да сваля поглед от баща си. Не издържа да добави:

- Ако и ти си се справил като нея, имаш овациите ни.

Ева не издържа да не каже:

- Няма никаква база за сравнение…

- Е, да - не остана длъжна дъщерята, - защото е политика, но баща ми е адвокат, тях никой не може да ги надприказва!

И тогава Олаф се разсмя. С цялото си гърло. Смехът му избухна като гейзер, който разтресе не само тялото му, но и масата и приборите по нея зазвънтяха. За миг и Ева и децата останаха с отворени уста. Ева се осъзна първа, усетила цялото натрупано напрежение в Олаф през последните дни, което изведнъж изби на повърхността и едва сега се освободи от него. В смях. И тя се засмя. Децата без да разбират какво точно се случва, също се разсмяха.

- Успял съм, успял съм! - скочи прав Олаф и грабна чашата си с вино, Ева взе своята, опряха ги една в друга, чу се цяла мелодия, защото те повториха и потретиха допира на чашите, после се приведоха над масата и се целунаха.

Децата заръкопляскаха. А в това време започна да звъни телефонът на Олаф, придружен от звъна на вратата. Някой упорито чакаше да му вдигнат телефона. Някой упорито чакаше да му отворят вратата. Ева скочи към нея.

Беше пиарката. В ръцете си държеше листите от получените факсове.

- От цялата страна - каза тя и също се надигна на пръсти, за да целуне Олаф по брадясалата му вече буза. - Смятай, че вече си вътре и те чака много, ама страшно много работа.

Отвори и затвори своя писукащ телефон, огледа се и помоли и тя за чаша вино. Алис й я подаде и успя да прошепне на ухото й, но всички чуха:

- И друг път не целувай баща ми. Стига ми, че мама непрекъснато го целува.

Чак непрекъснато? възмути се Ева. И какво от това?, продължи да се смее Олаф, а пиарката възкликна, О, малката вече е пораснала и ревнува заради мама? Или… заради себе си, Олаф чукна своята чаша вино в нейната и звънът при допира им покри думите му, разбра ли сега колко съм вътре в проблема?

Ева погледна към Алис, не бе чула казаното от баща й, иначе доброто настроение на всички да е излетяло като дим. Тя сложи и чиния за вечеря пред пиарката, напълни я с ухаещото ястие и след като и гостенката хапна,  получи още едно поздравление от нея за своето майсторство.

Бяха дяволски уморени, но и блажено щастливи. И всички спаха тази нощ като пеленачета, невинни и с надежди в утрото.

Ала то не се размина без въпроса на Алис:

- В какво все пак си успял, баща ми? - и не свали погледа си от него, докато той, вече прав и готов да излезе, направи опит да се измъкне:

- Ще говорим за това довечера!

- Никакво довечера! - скочи от мястото си Алис, все още с пържената филия в ръка и преглътнала набързо залъка си, едва не се задави с него. - Сега!

Олаф се засмя, огън, а не дъщеря, измърмори, но и трите го чуха и се разсмяха и те, и Алис махна с ръка.

- Е, добре де, довечера, но няма да ти се размине.

И не му се размина. Тя го причака още на входната врата на къщата, вярно, беше по пижама, късният час на прибирането му не я бе отказал и заметнала се с шал на Ева, бе приклекнала на прага и той едва не се спъна в нея.

- Защо не си в леглото? - я запита, а тя се възмути на въпроса му.

- Чакам си отговора! - скочи настръхнала.

Той я прегърна, разтърка крехките й рамене да ги стопли и я поведе към трапезарията, където на масата го чакаше покритата с кърпа вечеря.

- Мога ли поне да хапна, докато си припомня въпроса ти?

- Ех, ти! Хитруваш на дребно, не си забравил, а само печелиш време!

Умна беше, не можеше да й се отрече. Не посегна към храната, нямаше измъкване и той го разбра, но как да й обясни необяснимото за възрастта й? Усмихна й се, дори я погали по косата.

- Искаш ли да се разберем така? Ти записваш въпросите си, а аз ти отговарям на всичките след като си навършила шестнайсет!

- А, не! - скочи тя. - Не мога да чакам толкова дълго. И ще разпитвам поред всички, докато някой ми каже.

- Още няма нищо за казване…

- Тогава? Слушам - не се предаде и отново седна до него, а той започна:

- Струва ми се, че успях да убедя избирателите си да помислят преди да гласуват закон, който води до лоши последици.

- А защо само ти се струва? Ти беше убеден снощи, че си успял? И пиарката ти… чак те разцелува!

- Защото, след като свърших речта си, никой не ми ръкопляска, нито ме освирка, а всеки си тръгна замислен.

- И толкова ли са страшни тези последици?

- Да - отсече Олаф. - Защото… ще предизвикат бавно, но сигурно края на човечеството.

- Сега вече ме заинтригува още повече. За биологична война ли говориш?

- Не, но няма да кажа нито дума повече - и отмахна решително кърпата, за да открие дъхавата лазаня, на която се нахвърли настървено.

Алис го наблюдаваше внимателно как се храни, чак й дожаля, кой го знае дали е имал време и да обядва, но седеше до него, въпреки че зверски й се спеше, чувстваше се безсилна да се откаже и да стигне сама до леглото си. Когато свърши, Олаф се изненада, че е още до него, грабна я на ръце, отнесе я в стаята й, положи я внимателно в постелята и я зави като й се усмихна:

- Спи, за да пораснеш по-бързо до отговорите, които те вълнуват! - целуна я по челото, изгаси лампата и се измъкна с лице към нея. Като при величествата, засмя се той. Ала не беше ли тя за него по-важна от всякакво величество?