Димитър Христов

Димитър Христов /Димитър Христов Черняев/ е български поет, драматург и преводач. Роден е на 17 май 1957 г. в Благоевград. Израства в София и завършва специалностите българска филология и реторика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работил е в Съюза на българските писатели като референт по въпросите на поезията, председател на Творческия фонд, главен редактор на в. “Български писател”. Бил е завеждащ отдел “Литература” във в. “Пулс”, главен редактор на в. “Литературен магазин” и издателство “Седан”, управител на “Софкнига” ЕООД, председател на Съюза на книгоразпространителите в България и на Кабинета на младите писатели, председател на читалище “Николай Хайтов” - гр. София, автор и водещ на седмичното телевизионно предаване „Време за поезия”, главен експерт в Министерството на културата, директор на Българския културен институт в Скопие, Република Македония. Директор e в Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките “Работен ден”, 1982, изд.”Народна младеж” (отличена с наградата “Владимир Башев”); “Ранена свобода”, 1989, изд. “Народна Младеж”; “Писма до Ева”, 1992, изд. “Седан”; “Български видения”, 1997, изд. “Захарий Стоянов” (отличена с наградата на Съюза на българските писатели за поезия); “Балада за любовта”, 2002, ИК “Виста”; “Романтика и пепел”, 2004, ИК “Мултипринт”; “Сърдечен ритъм”, 2006, ИК “Христо Ботев”; „Молитва за България”, 2007, изд. Национален музей „Земята и хората” (отличена с наградата „Пенчо Славейков”); „Хляб и вино”, 2011, ИК „Мултипринт”; „Хармония”, 2017, изд. „Захарий Стоянов”; „Песни - тъги и наздравици”, 2018, ИК „Мултипринт”; „Остров за двама”, 2019, ИК „Изида”. Носител е и на наградите „Димчо Дебелянов”, „Слав Хр. Караславов”, „Иван Нивянин”, „Златно перо” на Съюза на българските журналисти, „Македонски литературен Дедал” и украинските литературни награди „Гогол”, „Григорий Сковорода”, „Изящното перо - 2019″ - Чикаго и др. Негови стихове са превеждани и публикувани на английски, китайски, арабски, италиански, немски, арменски, гръцки, турски и на други езици. Има издадени книги с поезия и драматургия в превод на руски, украински, френски, полски, сръбски, македонски и албански. Изпълнява свои авторски песни с китара, част от които са събрани в албума „Сърдечен ритъм”, 2011, изд. „Тип Топ Прес”. Носител е на награди от фестивали на бардове в София, Ловеч, Бургас и др. Превежда от руски, украински, сръбски, полски и други славянски езици. Преводач, съставител и редактор на книги и антологии. Пиесата му “Мерилин Монро - триумф и агония” е поставена в София, Ямбол, Плевен, Благоевград; в Националния театър на Македония - Скопие и в Киев. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.


Публикации:


Поезия:

МОТОРНА ПЕСЕН/ брой 95 май 2017

СУРВАКАРИ/ брой 113 януари 2019

БЪЛГАРСКА ПЕСЕН/ брой 115 март 2019

МОНОЛОГ НА СВОБОДНИЯ СТИХ/ брой 127 април 2020

МОНОЛОГ НА ДОН КИХОТ/ брой 128 май 2020

ДЯДО ВАЗОВ ГЛЕДА/ брой 130 септември 2020


Публицистика:

ТРАДИЦИИ, НОВАТОРСТВО И ДЕМОНТАЖ В ЛИТЕРАТУРАТА/ брой 106 май 2018


Преводи:

Анна Багряна - МОРЕ/ брой 106 май 2018

Анна Багряна - ДВЕ ПЕСЪЧИНКИ/ брой 107 юни 2018


Интервю с Димитър Христов:

ДИМИТЪР ХРИСТОВ: „ПОСОКАТА НА ВЯТЪРА Е ВИНАГИ НАПРЕД…”/ брой 124 януари 2020


Критика за Димитър Христов:

„ПОЕТЪТ ИМА ПРАВОТО НА ВЕТО”/ автор: Лалка Павлова/ брой 95 май 2017

ДАЛНИНАТА НА ДУХОВНИТЕ ЗНАМЕНА/ автор: Георги Майоров/ брой 102 януари 2018

НЕВЪЗМОЖНА ХАРМОНИЯ/ автор: Георги Майоров/ брой 103 февруари 2018

ЗА ЛЮБОВТА, МРАКА И СВЕТЛИНАТА/ автор: Благовеста Касабова/ брой 114 февруари 2019

ПОЕЗИЯ, ЗАРЕДЕНА С НЕЖНОСТ И РОМАНТИКА/ автор: Христо Черняев/ брой 124 януари 2020