Агшин Енисей

превод: Димитър Христов

В този сив град, в който живеем,
всеки ден намират труп на неизвестна жена,
всяка нощ неизвестни мъже убиват
неизвестни жени.
Неизвестно за какви грехове…

Женското тяло не пази следи от мъжки ръце,
чисто излиза от нощта бялото тяло,
женското тяло не би предало любимия мъж!
Фотографирайки се, човек удължава своя живот,
във всеки миг фотографиране
животът моментално застива,
за миг се забавя края,
ето секрета на дълголетието…
Бялата пустота обратно -
това е житейският път, преминал с фотографията.
В този сив град, където живеем,
и жените са като фотографията.
Фотография, бяла на обратно,
не показват никому отминалия жизнен път.

Бедността е вид заразна болест, в този град
един друг се заразяват хората.
Но сред тях има прекрасни хора.
Например, за мъж във война загубил своите нозе,
се омъжила
мълчаливата жена, която носи
мъжа си на ръце.