Благовеста Касабова

Ако познаваме ранната поезия на Димитър Христов ще забележим, че тя звучи ведро, по-патетично и романтично, светът в нея е светъл и справедлив, а бъдещето обещаващо.

Днес, малко повече от четвърт век след излизането на първата му поетична книга „Работен ден”, ще усетим, че той все още е съхранил частица от вярата си и мечтите си, но идейно-нравствените катаклизми, пред които времето го изправя, неминуемо са се отразили както на естетическите му търсения, така и на интонационното звучене на стиховете.

Прокрадват се тъжни нотки, сгъстена емоционалност, и горчилка от разрушителните сили, подкопаващи изконни нравствени и национални ценности. А това води до мисълта, че творческото му изграждане става предимно във вътрешен план.

Натрупват се и философски промисли за смисъла на нещата от човешкия живот и най-вече на човека от ХХІ век.

В любовната лирика на Димитър Христов се усеща, наред със съкровените любовни признания и чувство за самота и тревожни съмнения в смисъла на случващото се.

Но по-осезаемо е прозрението, че любовта е онова необяснимо чудо, което може да направи човека истински щастливи богат, добър и прощаващ.

Преди една година Димитър Христов издаде стихосбирката си „Хармония”, в по-голямата част от съдържанието на която, са включени стихове, в които звучи недоволство и стаен гняв от потискащата несправедливост, умъчнила и унизила съвременния българин.

Емоционалната енергия, която излъчват тези торби, въздейства ободряващо в душите на неговите читатели. Положителното влияние на творби като „Геноцид”, „Песничка за прихода”, „Песента на скитника”, „Маски, долу!”, „Репортажна поема” и още няколко, е осезаемо.

В тях се докосваме не само до гнева на поета, но и неговата творческа зрялост, умъдреността на изказа, свободно боравене със словото.

Долавят се и сатирични тонове и полутонове, които правят по-привлекателни някои стихотворения.

Е, хайде, дай по-весело
и без туй изход няма,
да си попеем песничка
в най-глупавата драма
за скъпата илюзия,
че има демокрация,
а всички горди музи
флиртуват със простаците.

Разбира се и в „Хармония” поетът изповядва любовта си, но по-цялостно и отличаващо, любовната му лирика е събрана в новата му книга „Песни - тъги и наздравици”.

В нея той в по-просторен мащаб разкрива същността на лирическия си Аз - емоционалните му състояния и изживявания, ранимата чувствителност, осмислянето в дълбочина на символиката в случващото се.

Тук те са и отражение на неспокойните му мисли, видимото или невидимото пространство между реалност и спомен, между осъзнато и илюзорно, между мечтано и действително.

Срещат се и противоположни емоционални изблици, но и търсене на равновесие, усещане за пълнота без вътрешно съпротивление, стремеж към цялостно сливане с любимата.

В тези лирични късове няма екзалтираност, сърцераздирателни вопли и драми. Ритъмът на словото не е обременен с тъмни сенки и мрачни предчувствия, а е плавно мелодичен и съкровено изповеден.

Без теб не зная как да оцелявам,
раздялата би разрушила в миг
хармонията,
нежността,
представата,
че любовта превръща мрака в светлина.
Ако не съществуваш, аз ще те измисля,
ако изчезнеш ще те пресъздам
единствена
от мен дори
по-истинска.
(„Любима” А. Б.)

Същото истинско, неподправено емоционално вълнение ще открием и в „Сън”, „Любовна треска”, „Привличане”, „Балада за любовта”, „Защо”, „Прощално” и още няколко други.

Видимо е, че авторът е подчинил художествената идея на „универсалното” звучене и универсалното вътрешно съдържание на любовните признания, в които поначало се преплитат ретроспекции, илюзии, очаквания, плахост от неизвестното бъдеще.

Формата на стиха се изгражда в хармония с вътрешното състояние на лирическия герой.

А това означава, че стиховете са символно и образно натоварени и синхронизирани с външно видимото и невидимото вътрешно преживяване, с променящия се във времето образ на любовта.

И счупих онзи пясъчен часовник,
във който бяхме двама с теб затворени
и всичко до безкрайност се повтаряше.
О, любовта е миг,
сезон,
но не и вечност.

Любовните излияния и многопосочната им тоналност са изразени предимно чрез асоциативни представи, лиризъм в споделеното и сетивна изостреност при допира с красотата или грозотата на заобикалящия го свят.

Знаково за нашето минало места и събития, обвеяни от пиринските напеви, магията на Мелник, традициите, митовете и легендите.

Те, в по-голямата си част, звучат елегично и напевно в духа на народната песен.

Глътка въздух
и глътка вино
от Пирина нося в себе си
като дързост,
като песен на мандолина.
Стрък от здравец
имам в ръката
когато жаля,
цъфнал здравец покрай реката
с цветчета алени.
Не цветчета,
а капки кървави
там се тулят.

С лирично наситена топлота Димитър Христов опоетизира и родния си дом, детството, синовната си обич, меланхолната красота на Мелник, трагичната съдба на Самуиловите войници.

И тръгват слепите чеда
да носят светлина и вяра.
Оставят огнена следа
и път за свобода отварят.

И друго характерно за поезията на автора, включена в „Песни - тъги и наздравици”, е монологичното откровение, чистия, наситен емоционално словесен изказ, образна символика.

Те са и белег на интуитивното и конфликтно често възприемане на действителността. Тези знакови белези ще открием в „Квартално кино”, „Изоставена къща”, „Към детството”, „Топола”, „Татко”, „Отломки”, „Родина” и др. още.

В тях любовта е изстрадана, копнежът и нежността сгряващи, искрено е чувството за принадлежност. Любовната тъга не е покруса, виталността надделява над гореста, а емоционалните състояния са съкровено изповедни.

И всичко това вплетено в единно цялостно послание, което в същността си е поетическа рекапитулация на непрекъснатите търсения отправени към загубата на идеали - били те любовни, нравствени, национални, което погледнато от друг ъгъл открива сложното вътрешно съдържание на поетичното творчество на Димитър Христов, изпълнената му с любов природа, съхранила наздравиците и тъгите на народния дух, изпети със съкровена обич и изповедност.