МОРЕ
превод от украински: Димитър Христов
МОРЕ
Море - като време:
ту много забавено,
ту забързано в устрема свой.
Море - като жена:
ту хладно и тъжно,
ту горещо и опасно
в своите страсти.
Море - като спасение:
щом го преплуваш,
си вече на другия бряг.
Море - като съвпадение:
неочаквано и неслучайно.
Море - като теб:
разтапям се в тая прегръдка.
21.05.09,
Варна
***
ще поспра
волността да усетя
да погаля тревата, листата зелени
нека очи на русалка ми светят
с лъчите на преданост чиста
във мене
прадревните веди небето предсказват:
дългът е присъщ на свободата
аз се завръщам
в сакралната цялост
и кротко тревата, листата прегръщам
РАЗСТОЯНИЯ
Увеличавам разстоянията
от себе си… до дома,
ставам невидима
за врагове и приятели.
Все по-лесно е
да обичам приятелите и враговете,
да се радвам на поздравите
и на проклятията им.
Просто да се радвам.
Най-сетне
не пестя време
за любов -
на големи дистанции
времето губи своите качества,
става невидимо.
Все по-лесно е да бъда.
Все по-тежко е
да се отдалечавам.
ТВОЯТА ИСТОРИЯ
Ти можеш да напишеш своята история -
дотолкоз кратка
че да не стигне място
за подробности
и толкоз дълга
че някои подробности
ще са без значение
Твоите безименни герои
ще се заселят на територии
неочертани с граници
и ще се смесват цветовете на очите
и устните ще сменят свойте линии
и ти не смогваш да си спомняш
за всяко влюбване
за всяка изневяра
Твоят свят разпада се
на милиони кулминации
щом събитията губят хронология
както мънистата се разпиляват
от гердана на девойка изнасилена -
и не остава нищо общо
освен болезнената памет
за миналото общо
Но творческият статус
ти гарантира правото
на неявяване в съда дори тогава
когато душите на предците
завързани под покрива на опустяла къща
поискат да прораснат -
към върха на корена…
Ти можеш да напишеш своята история -
дотолкова реална
че всеки твой герой
да се познае сам
и толкоз нереална
че всеки може
да стане твой герой
***
Той ми подари платно -
вятърът стихна.
Той ми подари лодка -
морето пресъхна.
И само крила
да ми подари
не посмя.
***
не прощавай
на моите зелени очи
(на грехът наследен от моята баба)
не прощавай на раменете ми крехки
(не е рано на тях да разчиташ)
не прощавай на мойто мълчание
(щом дълго мълча)
и на смеха ми
(през сълзи)
не прощавай на песента на песните ми
на кръстовете ми нехристови
на нехайните мисли
и времето
изгубено по пътя
към теб
прости
на моята младост
(тя ще отмине)
ТОВА Е ПРИБЛИЗИТЕЛНО ТАМ…
това е приблизително там
където нишките Божии
не стигат
където земята
не е съшита с небето
и се лута
като откъсната лапичка
от плюшено мече -
частица от нечие детство
това е приблизително там
където ръката на Бога
не докосва сянката
на дървото самотно
посечено
от човешка ръка
преди Празника
това е приблизително така
сякаш слънцето коленичи
и моли за прошка
тебе
и мен
затова
че тъй късно
огря във сърцата ни
***
има брод през коловозите
върви
ще оставиш сянка ти отвъд
и въпреки
поличбите
сърцето ми
в краката ти кърви
сякаш хвърлено на кучетата
възсолено
от кръвта изтичаща
с две ръце го дръж
не го изпускай
като залязващ ден
като последен шанс
като жена
и над времето препуснало
смутен
ще прозреш ти истина
една
и пак ли брод ще търсиш
в неизвестен път небесен
за да прегърнеш жертвена звезда
аз от прозореца си ще крещя
надвесена
както крещи от болка
гравитацията
откъсваща човек от себе си
коловозите ще прекосят мнозина
но крадешком
лицата си ще крият
и ще посипват очите си със прах
не стигат страниците
в книгата на мъката раззината
и няма кой да изкопае
могилата за тоя страх
НАШИЯТ ТАНЦ
Покланяш се постаромодному галантно
Не мога да откажа
Защото зная
Този танц сме танцували с теб
Сякаш милион години назад
Когато още нямало Шумер, нито
Трипилска цивилизация
И се сливахме в една субстанция
Плавна и топла
Плувахме в неизвестна река
Без да питаме за брод и посока
Де жа вю -
Тези движения са ми познати
Тази музика вече съм слушала
Ние били сме
Отдавна
Променя се всичко -
Цветовете на знамената, валутата
Климатът на планетата и значението на обичам
Шапките, банските
Мислите, боговете, автомобилите
и мобилните телефони
Имената на улиците и усмивките
на детските лица…
Водата и времето.
Но нашият танц
е единственото
което
остава
Неизменно
Покланяш се постаромодному галантно
Подавам ти ръката си.
***
Стани таралеж
с блестящи лъскави
ласкави очички.
През цялото детство мечтах за такава играчка.
Стани таралеж,
за да мога да гледам в теб
и да плача от радост
за света,
в който живеят такива добри същества.
Стани таралеж -
мъничко-мъничко
кълбо нежност.
Аз ще те храня с ягоди
и с кисело мляко с парченца
зряло слънце.
Ще те взема в дланта си
и ще те нося през книжната джунгла
на моята стая.
А когато на екрана небесен се появят
искриците първи,
ние ще тръгнем по тях
да търсим свой дом.
Стани таралеж с ласкави очички
и притисни се до мен -
за да не е страшно
и студено…
Стани таралеж
и силно прободи ме в сърцето.
БЯГСТВО
Още не е убила мойта сабя ни скит, нито римлянин
и снегът на Балкана и на Карпатите още е млад,
и летим на конете, и знаем къде да пристигнем,
и летим на конете - няма връщане вече назад.
„И дано ни забравят, ще отсъстваме, - шепнеш, - завинаги.”
Отминаваме идоли каменни, шепнеш: „Гледай напред!”
Гдето вчера били сме, съхнат нашите сълзи горчиви
и изтръгва се стон под простора самотен и блед.
„Нека помнят, - ще кажа, - че за тях сме били непонятни.”
А насрещният вятър ни брули зъл и студен.
„Ти до мен близо стой - всеки гръм е небесно разпятие,
Ти не бой се от мъст и неправда в просветления ден.
Потърпи още малко, не поглеждай към тъмната пропаст,
сетен грам, сетна капка остана от всички беди.
И дано да забравят нашите мисли, молитви и образи.”
„Но дано все пак помнят, че оставихме там светли следи…”
Още не е убила мойта сабя ни скит, нито римлянин,
и снегът на Балкана и на Карпатите още е млад,
и летим на конете, и знаем къде да пристигнем,
и летим на конете - няма връщане вече назад.
БАЛКАНСКИ ВИДЕНИЯ
Учим се да живеем
от най-високите планини,
а стоим в подножието.
Всичко човешко губи своята значимост.
Всичко, що е от Бога, е така високо.
Треви ароматни милват нозете ни смугли,
пътеката криволичи
както верижката на историята
извива се в кръг
около нас.
Всичко далечно е близко,
всичко близко е зад планините.
Ловим времето в длани,
всеки миг е пеперудка прозрачна.
Колко странно:
от нечия любов
времето
възкръсва.
Учим се да живеем
от най-високите планини.
