Димитър Христов

Светлана Николова, „На раменете ми”, изд. „Изида”, 2023, София

Години след издаването на първата си книга „Дъждовни магистрали” /2014/, Светлана Николова публикува нова книга с поезия със заглавие „На раменете ми”.

Повечето от стиховете в тази книга са отличавани с престижни награди на национални литературни конкурси.

Сякаш през последните години авторката иска да докаже на себе си и на читателите, че поезията за нея не е обикновена самоизява, а е плод на задълбочена работа, усъвършенстване, гмуркане в шеметните и рисковани бързеи на живота, който никога не е сив и скучен за истинския поет.

Затова в книгата е събрана съкровена лирика, в която има съдбовност както в интимните преживявания, така и в драматичния сблъсък със социалните и нравствените проблеми на съвремието.

Героите и явленията в тази книга не са белязани единствено от лирическия Аз, авторката съпреживява и споделя с нас цяла галерия от образи със сложна и нелека съдба.

Това е начин да се покаже драматизма и болката от разминаването с хуманните ценности, от рецидивите на псевдодемокрацията, от останките на средновековното и плутократично мислене и действие.

Изобличителният бунт на подобни творби е лишен от показен или тяснопартиен патос. Това е бунт срещу всичко, което обезличава човека и го прави жертва на обществените недъзи, а често и на собствените заблуди.

Търсенето на истината за хармонията и красотата в междуличностните и в социалните връзки е път, по който героите в тази книга се пречистват духовно и в този катарзис осъзнават мисията си, осмислят дълга си и са готови да понесат всички несгоди.

Обикновено в поезията не се говори за сюжети и герои, но в стиховете на Светлана Николова има толкова много реалии - случки и персонажи от действителността, че читателите могат да заснемат знакови епизоди и образи от времето, в което живеем.

Подобна реалистичност, поднесена понякога хиперреалистично, печели доверието на общуващия с текста и буди дълбоки чувства и размисли.

Неслучайно стиховете са както с майсторски изведена поанта, така и с отворен край с продължение в нашето съзнание.

За да заработи онзи модел на съавторство и сближаване-сливане на автор, персонаж и читател, който превръща поезията в палитра на времето и на собствената ни душевност, на съкровените чувства, илюзии и победи.

Защото духовното и нравственото ни оцеляване, според авторката, може да има своята защита и достойно превъзмогване на опитите да се забравят добродетелите и да бъдем подчинени на алчността, демагогията, низките страсти и фалшивите идоли.

А когато тази борбеност и дързост присъства в творби писани от жена, отрезвяването на слабите и безволевите ги превръща в нови личности, с нови идеи и действия, които могат да облагородят средата за общуване и живеене под едно общо небе.

Защото социално слабият може да се окаже талантлив творец, самотна майка или стар, но заслужил човек, който трябва да отстоява благородните си принципи и на когото се крепи хуманността в една или друга общност.

В обособените три части на книгата има естествено преливане и надграждане на теми и сюжетни линии, на герои в различна социална среда и в екстремни ситуации.

Авторката полемизира със съвремието през призмата на проверените в душевността сакрални собствени и национални ценности. Своеобразната проверка на националното ни чувство и неговите корени отвежда не само в миналото, но и в днешното битие на историческото наследство, на любими места и легендарни творби като „Изворът на Белоногата” на Петко Р. Славейков.

Нека спомена, че тази загриженост в случая не е само на хартия /както се казва/. Защото Светлана Николова като личност, общински съветник, кандидат-кмет, заместник-директор на училище и пр. работи от години за спасяването и развитието на едно свято място като Извора на Белоногата край град Харманли, както и за много други родолюбиви и човеколюбиви инициативи.

Тя не е пасивен съзерцател и регистратор, тя е двигател и деен участник за процъфтяването на родния си край и с жар пише творбите си за Българския юг в контраст с безличните, асоциални, скучни и безродни псевдоексперименти на редица автори днес.

А това е доказателство, че социално значимата тематика не може да бъде изгонена от литературата и че ако една творба не е естетически и нравствено ангажирана, тя няма шансове за присъствие и въздействие в общественото съзнание.

Общувайки със стиховете на Светлана Николова, читателят ще усети огъня на любовната магия, зрелостта на майчиното чувство, красотата на родовата и семейната принадлежност.

Образите на любимите хора озаряват с нежност и мъдрост стиховете за отиващата си, но вечно жива с духовното си наследство баба, за любимия, за сина и подрастващото поколение, за микрокосмоса на малкия град и безграничния простор на традициите и на мечтите за щастие, не егоистично, а щастие за всички от родния дом до общия дом - планетата.

Светлана Николова не се страхува да експериментира както в идейно-тематично отношение, така и във формата на своите стихове.

Смело разчупва класическия римуван стих, ползва точни и асонансни рими, а също и верлибър. Така подчинява формата на съдържанието или ги съчетава по един талантлив начин, за да провокира очакванията ни и да ни изненадва приятно с всяка следваща творба.

Това прави книгата й богата на ритми, мелодии и съзвучия, в които експериментът не е изкуствен, а органична част от внушението на всяко стихотворение и от цялостното въздействие на книгата.

На премиерите в София, Пловдив, Хасково, Харманли,… срещите на авторката с читатели и колеги се превръщат в емоционален и светъл празник на поезията.

Защото творчеството на Светлана Николова се вписва сред успехите на съвременната ни поезия, защото тя върви по свой път като следва и развива големите традиции в нашата лирика.

А именно това е обединяващата благородна и естетическа роля на човеколюбивата литература.