Димитър Христов

СУРВАКАРИ

Дали ще дойдат? Бързите им стъпки
до прага ще направят ли пъртина?
Очакваме ги, вслушваме се, тръпнем,
страхуваме се да не ни подминат.
Дали ще дойдат - с песен да прогонят
поличби лоши - светло да разсъмне!
Не ни е страх от тъмни стари спомени,
а от предчувствията тъмни.
Дали ще дойдат - с глъчка да подплашат
бедата, спотаила се под камък,
за тежък берекет да вдигнат чаши,
за крепко здраве дари да нарамят.
Дали ще дойдат - заедно да пеем.
И бели да са нашите пътеки.
Доброто само да ни надживее
и нека любовта ни да не секва!
Дали ще дойдат - с пъстри суровачки
да удрят гърбовете, да нареждат -
и дряновите пъпки да подскачат
нагоре като нашите надежди!

КНИГА В БИБЛИОТЕКАТА

Тя стои между свойте посестрими,
скоро никой не я е докосвал,
отлежава съвсем неизвестна,
а пък автора Бог да го прости.

Ще се нижат десетки години,
ще се лутаме ние, ще страдаме,
без да знаем - решение има
в една книга на рафта забравена.

БАЛАДА ЗА ЛЮБОВТА

Любовта оцеля
посред толкова много омраза,
озарила чела
и с огнище сърцата белязала.

Любовта оцеля
посред ревност и завист, и скука -
тя е слънцестрела,
подлудила леда на капчука.

Любовта оцеля
и кръжи над гнезда и комини,
гдето тя е била,
неочаквано пак ще премине.

Любовта оцеля,
надживяла и смърт, и неверие -
херувимски крила
над главите ни тя е разперила.

Любовта оцеля -
пчелен звън в белоцветните вишни…
Сред света черно-бял
без любов човекът е нищо.