Анна Багряна

превод от украински: Димитър Христов

ДВЕ ПЕСЪЧИНКИ

две песъчинки
извадени от руслото на Днепър
от мойта длан
зад хоризонта бягат - до междата
на две тайни
под нозете ми - пясък
много пясък
толкоз много
че може да се сипе
в клепсидрата на няколко живота

толкоз много пясък
че може да се построи висока кула
да се скриеш зад седем ключа
и да надничаш
през моретата за принца
и лодката му със платна прозрачни

но липсата на двете песъчинки
(странно!)
спокойствие не дава
и тревожи както преди
Всемирния Потоп
(а аз ще помня този страх!)
сънния остров на сърцето ми
вятъра северен
снега от смърт побелял
две песъчинки
аз
с чувството за безтегловност
а
може би
аз
съм една от тези песъчинки?..

ПРЕЖДА

Запреждам небето с белия облак -
тъничка струйка светлина
тече между пръстите
бялата нишка става златна
и се отправя на пътешествие
до хоризонта

там зад хоризонта
Ти
наблюдаваш
как
белите облаци
се топят
смаляват се
и изведнъж изчезват съвсем

нишката златна
пътешества
и търси подслон
в Твоето сърце

за своята тайнствена прежда
освен на Теб
няма на кого да разкажа

НАЧАЛО

отначало бяха раните
а от раните изтичаше небето
на небето се появяваха
лимфни възли
и свързваха в едно
всички небесни сфери
които така хаотично
блуждаеха по небето
(откъде ли се взеха?..)
а после възлите нарастваха
тежки
като камъни
и
като камъни
падаха ниско
и
създаваха нещо подобно
на тези (които са свързани) сфери
наречени
с имена на богове
и самите ставаха богове
защото мислеха
че няма
никой друг на небето
(просто са забравили
за раните
с които Вселената начена)

***
номерът на абоната не е достъпен
не звънете на този номер
човешкият ум все още не е измислил
ТАКАВА мобилна връзка
но с времето
някой ще спечели от ТОВА луди пари
защото потребността да телефонираш
на мъртвите
е по-голяма
отколкото
на живите

***
модно е да си мъдър
изгодно е да си предан
друже
къде ли
си тръгнал -
мамят те откровено
с душа осветлявай дните си
изгаряй се цял до кости
но за лукавия никога
хляба си не прахосвай

идолите ни са измамни
идолите бързо се сменят
всеки от тях неслучайно
е падал на гръб и на колене…

ще доживееш до сива старост
само с душа тревожна
а мъдростта се преобразява
в търбуха тлъст на велможите

НАРИЧАНЕ

Проскубано, обиждано минало
към настоящето се промъква,
в сънищата
за свойта обреченост вика,
по вратите на спомена всеки ден хлопа,
иска да влезе, макар и за миг,
за ден…
Не отварям.
Не бих отворила никога.
Защото заклех се
пред олтаря
(нима сърцето не е олтар?)
пред самия Бог
(нима Бог не е в сърцето?)
не отварям
на сълзи и опасности,
на ропот и крясъци
не обръщам внимание.
Не съжалявам и не прощавам,
и не отключвам своя дом.

Моето минало
зад вратата на настоящето
като гладно куче
скимти,
а аз в това време
за своето бъдеще
весело се приготвям.

СУПЕРМАРКЕТ ЗА ДЕЦА

Добре дошли в детския супермаркет!
Тук има всичко:
плюшени мечета и делфини,
кукли, самолетчета, колички, пистолетчета.
От някои можеш да купиш две на цена за едно
или да спечелиш безплатен билет за въртележките,
в зависимост от промоцията.

Въртя се в шарените лабиринти
и се мъча загубеното да намеря.
Но времето
зад касата се крие
и ми се подсмихва,
когато аз
със празна кошница
и със сълзи на очи,
отчаяна,
търся изход.

Добре дошли в детския супермаркет!
Тук се продава всичко.
Освен детство.

***
така
нежно
ти
ме целуваше
а аз помислих
че това е сън
и -
се пробудих

КОТВА

Да би било възможно
към свойто минало да вържа
котва
и да достигна най-дълбокото на океана,
ни миг не бих се колебала
да я спусна заедно с натрапчивите спомени
до самото дъно.
Няма
за какво да съжалявам и да се завръщам.

Да би било възможно
към свойто настояще да завържа
котва,
за да спра мига
в безграничен океан от щастие,
не бих се колебала.
Имам
какво да задържа.

Любовта е вечно претоварен кораб
или празна лодка без платна,
това е без значение.
Ние плуваме,
докато котвата на радостта и мъката
не стигне
дъното.