МОНОЛОГ НА СВОБОДНИЯ СТИХ
Аз съм Свободния стих,
но се влюбих във Римата,
всичко днес й простих,
тя е мойта любима.
И станах ритмичен,
и станах римуван -
да, щом я обичам,
ще същестувам.
Ако я мразя,
се самонаказвам
и се обричам
на самоотричане.
Моя любима
класическа Рима,
мои любими
класически стъпки,
знам - и без вас
поезия има,
но е навярно
по-труднодостъпна.