СТИХОВЕ
превод: Димитър Христов
Из “На крилете на песните”(1893)
CONTRA SPEM SPERO!
Сбогом мисли - есенни облаци!
Пролет златна очаквам сега!
Или тъй във печал и във поплаци
ще увехне тук млада снага.
Не, през сълзи аз ще се смея
и ще пея в бедата напук,
Без надежда аз пак ще живея,
сбогом, мисли печални! До тук!
Аз на бедна, забравена угар
ще посея най-ярки цветя,
Ще ги сея в студа и не с друго,
а със сълзи поливам и тях.
С мойте сълзи горещи ще стапям
всяка ледена здрава кора
и ще раснат тогава цветята,
и ще дойде за мен пролетта.
В планината, най-стръмна, от кремък
аз ще нося огромен товар,
Но под своето собствено бреме
ще си пея безгрижно за цяр.
В нощ и дълга, и неизбродна
не затварям очи ни за миг,
Търся свойта звезда пътеводна,
в мрака тя ще е моят светлик.
Да! През сълзи аз ще се смея
и ще пея в бедата напук,
Без надежда аз пак ще живея,
сбогом, мисли печални! До тук!
1890
МОМИНА СЪЛЗА
Расла момина сълза
в лес под дъб висок и
там спокойна тя била
под стебла широки.
Но недълго тъй живяло
цветето самотно
и ръка човешка
взела му живота.
Ех, понесли го тогава
към висока зала
и закичила се с него
момичка на бала.
Весело е, хей, на бала,
музичката свири,
а на цветето от нея
сърцето му спира.
Весело госпожичката
се върти във валса,
а на цветето главата
вехне жално-жално.
Цветето прошепнало:
„Прощавай, лес, мой мили!
И ти, дъб мой единствен,
приятелю любими!”
И млъкнало. Бездушно
госпожицата стиснала
цветенцето повяхнало
и хвърлила го ниско.
Госпожице, навярно,
когато осъзнаеш
на цветето съдбата,
ти ще се покаеш.
Скоро, малка моме,
ще се налудуваш,
с веселите балове
ще се натанцуваш.
Ала някой момък,
който много любиш,
като цвят повехнал
теб ще те погуби!..
Волин, 30.10.1884
***
Бих искала песен крилата
да бъда и с мойта мечта
да литна без страх над земята,
със вятъра нека еча.
Да мога под ясни простори,
чрез звуците звънки в захлас,
със морската шир да говоря,
с вълните да пея и аз.
Така ще звучат и мечтите
и тайните мои безспир,
по-ясни и от зорите,
по-мощни от морската шир.
СЕДЕМ СТРУНИ
На чичо Михайло*
Do (Химн. Grave)
За тебе, Украйно, наша изстрадала майко,
моята струна първа отеква.
Звучи тази струна тържествено и омайно
и лее се песен сърдечна.
По широкия свят тази песен ще литне,
а с нея и мойта надежда,
тя ще лети по света, всички хора ще пита,
дали има съдба безметежна?
И моята песен самотна може да стигне
в свят със птици-певици,
и бързо със шумното ято ще литне
в далечни пътеки-търници.
Ще литне към морски простори и към балкани,
ще полети към полето,
ще се вдига високо-високо в небето сияйно
и може да срещне съдбата си светла.
Тогава ще може да стигне мечтата желана
на родния дом пред вратата,
в теб, моя мила, любима Украйно,
моя майко нещастна!
Re (Песен. Brioso)
Бучи-ечи несгодата,
несгодите не плашат ме,
такава е природата,
от нея аз не плача.
Хей, вий, страшни, хали черни!
Сбирам клетви аз чемерни
и с оръжие крилато
песните ми са богати.
Ваште капчици дъждовни
се превръщат в перли дребни,
Мълниите ви чутовни
стихват нейде на небето.
Хвърлям своите несгоди,
стига с тия небосводи,
своята тъга развявам,
волно долу аз запявам.
Бучи-ечи несгодата,
несгодите не плашат ме,
такава е природата,
от нея аз не плача.
Mi (Приспивна. Arpeggio)
Месецът ясничък
спуска прекрасничък
лъч върху нас.
Спи да пораснеш ти
в късния час.
Сладко си нанкаш ти,
още не знаеш ли,
що е печал;
бързо присламчва се
лихата жал.
Тежък часът ни е!
Тежки минутите!
Злото не спи…
Рожбо, сънувай си!
Стига сълзи.
Лесно не давай се,
не подчинявай се
ти на беда!
С мъката справяй се -
свършва нощта…
Месецът ясничък
спуска прекрасничък
лъч върху нас.
Спи да пораснеш ти,
с тебе съм аз!
Fa (Сонет)
Фантазийо! Ти сило със крила,
създала свят във празното пространство
и чувства вложила в зора с лъчи безстрастни,
събудила и мъртвите тела,
Раздвижила вълните безучастни!
Къде си ти, фантазийо, била,
да те приветстваме със вдигнати чела,
макар че сме на мъката подвластни.
Фантазийо, богиньо лекокрила,
света на златни блянове за нас открила,
с дъга мечтите и земята свързваш.
Ти световете свързваш с вечноста
и ако в людете не свети твойта дързост,
животът би бил мрак и пустота.
Sol (Rondeau)
Пеят славеи в пролетен ден,
зеленее лесът с развигора,
тази песен да чуя не мога
и цветята цъфтят не за мен,
Не за мен се разлиства простора,
но не мога без райската пролет;
тези песни и тоз цвят зелен,
като приказен сън, си припомням,
блажен!..
Волни песни - сънят ми спасен,
в роден край дали те ще дойдат,
питам с вопъл, със глас спотаен!
Ех, навярно във тебе, край роден,
в сън ще чуя пак волен рефрен -
блажен?
La (Nocturno)
Звездни и ласкави пролетни нощи!
Къде ли от нас отлетяхте?
Песни на славеи, тук ли сте още?
Тук ли звънливо звучахте?
Не, още рано е, тук останете,
нека докрай да познаем
дивния чар на сребристите трели
в песните лазарски.
Още над нас ароматът витае
на ясните пролетни химни,
В сърцето разкошно цъфти и ухае
златно цвете - надежда любима.
На тези криле мойте мисли политат
към нощите толкоз желани,
там лъчи и мелодии тайно се вплитат
във ласкаво топло сияние.
Там ясни звездици и цветовете
се свързват със думи гальовни,
там клонки зелени стихове шепнат
и пеят се песни любовни.
Цветя и звезди, и клонки зелени
говорят си думи най-мили
за вечната обич и вдъхновение
на пролетта лекокрила.
Si (Settina)
Седем струни докосвам, една по една,
нека моите струни да пеят,
нека моите песни се реят
по родната моя любима страна.
И може би кобза ще найдем,
която със струните тайно
сама ще звъни като тях в тишина.
Или ще засвири по-гръмко, по-волно
от моите струни тогаз.
И звуците силни завчас
ще срещнат разбиране сякаш неволно;
Но кобзата с мощния звук
не може да има глас друг,
звучащ като струните ми меланхолни.
1890
——————————
*Михайло Драгоманов (1841 - 1895) - украински историк, фолклорист, философ, езиковед, писател и политик. Брат на майката на Леся Украинка. Професор по всеобща история на Киевски университет 1865-1876 г., Софийски университет 1889-1895 г. Драгоманов е един от основателите на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина (СбНУНК) c Иван Шишманов.
