Емил Енчев

Емил Енчев Михайлов, български поет, прозаик и драматург, е роден на 16.01.1953 г. в гр. Търговище. Завършил е ИТ „Карл Маркс”- Смолян. Бил е работник в химическата промишленост, учител, работил е и в областта на културата, в ТМОК „Горубсо” - Мадан. Дебютира с поетичния сборник „Голо момче” през 1989 г. Автор на стихове, разкази, художествена монография, текстове за песни и пиеси за деца и възрастни. Книги: „Нервна почва” (стихове, 1991), „Нямам очи за небето” (стихове, 1993), „Сляпа кръв” (стихове и пиеса, 1997), „Грапави разкази” (1998), “Сезони” (1999), „Рани. Стихове и една поема за светлината” (2000), „Невъзможна нежност” (стихове, 2001), „Метаморфози” (разкази, 2003), „Сетива” (стихове, 2004), „Стихове за дечица” (2005), „Корени от небето” (2008), „Ереста на светлината. Стихове по картини и една пиеса” (2012), „Разкази от живота” (2012), „Белези” (разкази, 2014). Член на Съюза на българските писатели. Награждаван е с престижни национални литературни награди, сред които втора награда на националния поетичен конкурс „Свищовски лозници” - 2004 г.; плакет „Ранен Пегас” за стихосбирката „Сетива” - 2005 г.; наградата на Съюза на българските писатели „Кристален Пегас” за драматургия на детската пиеса, поставена в Родопски драматичен театър „Николай Хайтов” - „Приказка за Коледа” - сезон 2006-2007 година и мн. др. Живее и работи в град Девин.


Публикации:


Поезия:

ИЗ „ГОЛО МОМЧЕ” (1989)/ брой 91 януари 2017


Проза:

ДВА РАЗКАЗА/ брой 100 ноември 2017

ЧЕТИРИ РАЗКАЗА/ брой 101 декември 2017

РАЗКАЗИ/ брой 103 февруари 2018

РАЗКАЗИ/ брой 105 април 2018

КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА/ брой 114 февруари 2019

СТАРИЯТ БРЯСТ/ брой 117 май 2019


Публицистика:

ЧОВЕКЪТ ОТ РОДОПИТЕ/ брой 113 януари 2019


Критика за Емил Енчев:

ПАНТЕОНЪТ НА ИСМЕНА/ автор: Зарко Маринов/ брой 111 ноември 2018

ЕДИН ЦЯЛ ЖИВОТ…/ автор: Ирина Великова/ брой 111 ноември 2018