Емил Енчев

В памет на Стефан Ашиков

Когато написах повестта „Корени от Небето” за най-успешния кмет на Девин Игор Юруков - Жиргата, Стефан Ашиков ме поздрави, почерпи ме кафе и каза:

- Доживях някой да се сети за този човек, бе Емо, ама и ти, когато ме разпитва и записва, трябваше да ме предупредиш, защото ние с жена ми Валя можеше още много неща да ти разкажем.

После му казах, че ще напиша книга и за него, или пък някой по-малък разказ, дори и името съм измислил - „Човекът от народа”. Тогава той помръкна и след кратка пауза ми каза да не съм посмял такива неща за заглавия да слагам и тихо продължи:

- Аз съм човек от Родопите, а тук всички хора са народни, хрисими и добродушни.

После продължи разказа си, като от време на време съпругата му Валя допълваше пропуснатото:

- Приемайки от Юруков хъса да служиш на хората, аз поех инициативата да се заема с пътя за Лесичево. Всички подпори към кв. Саята са строени по мое време и от моята администрация. Дори от Смолян когато научиха за това, ни триха сол на главата и дори прекъснаха работата за пътя временно. Чак когато Караджов си отиде от властта, благодарение на нашия съгражданин Стефан Манолов, който ме свърза с министъра на горите, той отново разреши да се работи по този път. Благодарение на този път сега съществува квартал Саята, защото пътят бе проектиран така, че всички подпори и уширения влизаха в сметкоплана и хората не се молеха на никой, за да укрепят домовете си. Всичко това го правеше самата община. Започна се и строежът на новото читалище, което сега наричат Дом на културата. Мен и Юруков ни има в титулния списък на много стратегически обекти от Девинско, които още служат на общината и тя печели достойно от тях, давайки ги под наем. Петдесет кубика дюшеме внесохме, ако си спомняш, за новата сцена на Дома на културата. Тогава всички работихме - и ти, и аз и други, независимо от постовете, които заемахме, защото го правехме за децата ни. Ами само това ли, кадастралния план го започна Юруков, а бе довършен и узаконен от мен. Хората на този град имат памет и помнят, че най-много е построено в община Девин по времето на Юруков, Ашиков и Кълвачев и тогава хората живееха по-добре.

- Тогава нямаше представителни пари - подема съпругата му Валя. - Тогава Стефан харчеше собствени пари, за да свърши работа на общината. Тогава бяхме млади и ни се искаше всеки ден да сме облечени хубаво и различно, но когато идех да си взема заплатата, се оказваше, че съпругът ми я получил и дал за вечеря и обяд на някакви инвеститори… И то неведнъж се беше случвало това.

Очите на Валя потъваха в спомените и маслиновият им цвят ставаше още по-истински, но и за миг в тях не се четеше съжаление и разочарование от това, което е правил градоначалникът, който повече от петнадесет години е ръководил Девинска община. Тя казваше само „Да ми е жив и здрав” и знаеше, че до всеки успял мъж стои една амбициозна и истинска жена. Спомням си за Валя Ашикова как с вещината на истински педагог изнесе лекция в настанската детска градина пред петдесет гости от Девин и страната. Тогава за пръв път видях как учители, деца и директор играеха детските си игри. Тогава се запитах дали учителите и директорката на детската градина не са по-деца от децата. Тогава и учители и деца бяха със зачервени бузки, а свободното небе над тях беше от синьо по-синьо. Вечерта Валя празнува своя 50-годишен юбилей и 30-годишнината си като учител.

Преди един 24 май кметът Ашиков събра културтрегерите и ни съобщи, че за празника на буквите ще имаме скъпи гости от Велинград. Помоли ни да направим нещо красиво и невиждано досега, че да се помни от хората на града, а и от гостите. Събрахме се Тодор Пеевски, аз и Красимира и измислихме сценария, просто взаимствахме от едни малки брошурки за художествената самодейност и чрез т. н. перифрази направихме великолепен сценарий. Дори по идея на Тодор празникът се пренесе на малкия площад пред общината. Тогава за трибуна се използва площадката на още съществуващия ресторант КООП. Същата вечер очаквахме някакъв артист Вачев, на когото бяхме изпратили сценария. Към 24 часа пристигна и като захвана да пие, та чак до 4 сутринта. За първи път видях Тодор толкова притеснен, но се успокои, когато към 4 часа сложихме артиста в леглото в хотела на „Балкантурист”.

На сутринта аз и Тодор стояхме като омърлушени петли, намокрени от проливен дъжд и се страхувахме да не би скъпият ни артист да сгафи нещо, защото официалната част свършваше и програмата започваше. Живко и Тошко пуснаха музиката, а от всички страни на улицата на центъра на малкия площад излязоха децата от детските градини, облечени като цветя, пчелички, гъбки и в хор викаха към публиката: „Аз, Буки, Веди”… Откъм хотела се появи прословутият артист, облечен в бяла риза и черен панталон с гелосана коса, сресана назад и попита Тошко къде му е микрофонът. Тогава на Тодор му олекна и пусна тъжната музика по сценарий, а артистът с басовия си глас започна: „Вчера в градината на Девин от едно дърво се отрони едно малко листенце. Беше още зелено-пролетно, а и есента беше още далече. Тогава до мене приближи красиво момченце и ми каза: „Чичко, ти си голям и висок, моля те върни листото на дървото, защото още е зеленко и трябва да живее чак до есента. То не знаеше, горкото, че понякога животът е такъв, че убива младите и още зелени листа. Текстът по-нататък беше по-весел и по-оптимистичен, но аз забелязах как хората се замислиха, как натъжаваха лицата си за миг, а после пак разнежени, лицата им грейваха, защото им хареса всичко това. След площадното представление Ашиков дойде при нас и ни поздрави, дори разпореди всички от актива за тази програма да отидем в ресторанта на „Балкантурист” и да ядем и пием за негова сметка.

Друг път на един Първи май Ашиков пак имаше гости от приятелски родопски градове, свързани с минералните води. Тогава една заместник-кметица го попита: - Откъде намирате пари, та да плащате на толкова артисти? Ние - казва тя - каним мъж и жена - артисти от Пазарджик или Пловдив и ни излиза много скъпо. На коктейла в чест на гостите Ашиков покани всички артисти и ни представи пред тях: Георги Раев - домакин в „Хидрострой”, Мария Бочукова - зам.-председател на Наркооп, Албена Михайлова - счетоводител в Наркооп, Милко Топалов - счетоводител в Горското, Димитър Кисьов - техник към Промкомбината, Красимира Кисьова - началник на общинската култура, а музикалното оформление е на Тодор Пеевски и Даниела Капчикова. Ето това са нашите артисти, които струват много повече от вашите, които каните. Но не като пари, а като хора и личности.

Ашиков си спомни как е започнал постройката на хотел „Орфей”: „Звъни ми нашият съгражданин Стефан Манолов и ми казва, че Тано Цолов е в града и иска да се срещне с кмета. Веднага се отзовах на срещата и след дадения обяд от мен той ме попита какво искам да ни помогне за града. Тогава му казах, че искам за туризма да ни обърне внимание. Още на следващия ден в Девин пристигна делегация от Министерството на културата и туризма. Тогава в моя кметски мандат до балнеолечебницата се взе решение да се издигне нов хотел. За няколко месеца изкарахме документите и го започнахме. Тогава се строеше и заводът за контактни елементи, който беше започнат по времето на Юруков. Дето се вика, Жиргата го започна, а аз го довърших. Този завод даваше хляб на хиляди хора и те благославяха както строителите, така и нас, които ги подпомагахме. Юруков вече си беше отишъл от този свят, но беше оставил недовършени стратегически сгради с изрядни документи. Сега се питам, ако сега беше кмет, дали няма да му е мъчно да гледа как строеното от него и мен се разпродава за нищо пари на чужди хора от вътрешността на страната. От нашите души струи доброта. Нашите очи бяха с взора за добруването на хората, които се надявам някога да са признателни, а дали хората са ни признателни - преценете сам…

Спомените за Стефан Ашиков се реят в съзнанието ми и понякога изплуват с пълна сила към доброто, дето е сторил на тази земя. Спомням си когато ни води за обмяна на опит из Велинградския край. Тогава натоварваше цялата администрация на два големи автобуса и потегляхме. По време на пътя спирахме и се залавяхме за хорото под съпровод на акордеона на Тодор Пеевски и гайдата на бай Паун. Стигнехме ли до административната сграда, всички посещавахме сродните отдели и търсехме сходства и разлики в професиите си. Вечерта сядахме в най-красивия ресторант, където свиреше жива музика и още първата вечер се опитвахме да превземем сцената. Оркестърът негодуваше, а дебеловратата певица ни гледаше накриво. Тогава Ашиков повика ръководителя и приятелски му подаде снимката, която беше приватизирал от Лора Славчева. Там Лорчето пееше, а Ваня Костова свиреше на акордеон. И понеже певицата пееше песни на „Тоника” и най-вече на Ваня, шефът им се съгласи Тодор да седне на йониката, а аз да хвана микрофона. Изпълнихме им „Слънчева жена” на два гласа и няколко песни на Петър Чернев. Целият ресторант рипна да играе, после Лора и няколко момичета от ТСУ-то запяха родопска китка народни песни и посетителите на ресторанта си отдъхнаха от игра. По време на почивката на оркестъра Ашиков върна снимката на Лора и разбра, че гостуването на оркестър „Тивия” и Ваня Костова бе благодарение на старото познанство на Лорчето с Ваня. Освен това разбра, че благодарение на Славо Славчев в града ни всеки петък имаше дискотека. Освен елитната музика, която Славо поднасяше, беше измислил и всяка танцуваща двойка да получава торта за подарък от местното ХВК. Понякога раздавахме по три торти в препълнения танцувален салон на вече несъществуващия ресторант „Острова”. Ашиков ги знаеше тези неща, но много обичаше да му ги разказват, защото като кмет на община Девин беше много информиран. Когато работех над фолклорната краеведика „Преболяно мълчание”, той ме изпрати да се срещна с баба Фанка Парова, която се оказа умна и работна родопчанка от Лясково. По-късно със съдействието на тогавашния кмет Юлиян Семчев се срещнах с баба Фанка няколко пъти, защото тя бе извор на родопска мъдрост и човещина. Някога Стефан Ашиков изрече за бизнесмена Николай Иванов добри думи, т. е. да не се притесняваме, че е закупил няколко имота на евтиния. Ще дойде време, когато той ще върне тази инвестиция на хората от Девин стократно. Когато градът се препълни от туристи и най-малките хотелчета и стаите за гости заради аквапарка, построен от Николай Иванов, се сетих за думите на Ашиков, защото хората, търговията, ресторантите печелеха благодарение на този човек, който купи казармата почти без пари. Но после вложи милиони за построяването на аквапарка, за да има живи пари при хората от всички браншове и най-вече в туризма.

Често Ашиков, аз, Даскалов и Сергей Димитров сядахме на кафе в „Елит” и разговаряхме за хората и събитията от нашия град. Тогава гладкото и спокойно лице на Ашика помръкваше, защото се замисляше за миналото и после споделяше, че май Господ иска да преживее и разрухата от построеното от Жиргата, него и Кълвачев. Той харесваше моя лаф, че на Юрука, на Ашика, на Кълвача и на Брезелиев - водомайстора на Девин, трябва правички да им постоят заради водата и домовете, които са построили с леснина благодарение на тях. После Сергей, дето аз му викам „Серьожа - без теб не можа” подемаше за резила по ТВ „Скат”, дето се бяха драли някакви старци и дето вместо някой местен поет се бе пръкнал Борето Христев да чете стих за сините очи на Хайтов, но не и за синьото небе над Девин. Сергей бе ерудиран човек и дълги години работи в общината като шеф на образованието и културата. С него и един друг приятел Младен Исаев направихме три литературни конкурса на национално ниво. Според младия тогава Младен Исаев това беше най-значимото събитие за учениците от общината и най-красивия подход да приобщиш младите към книгата. А Серьожа пък все казваше: „Там, където има Лясковска, Беденска и някоя друга жилка - нещата винаги се случват и то към добро…”

Дали е време за забрава, се питам аз, или е време за омраза и надути фукни. Винаги съм обичал естествените хора, човечни, понякога строги, но справедливи. Такива като Стефан Ашиков. И с Юруков - и с него съм работил и го познавах от дъното на душата си. Юруков си отиде на 39 години с отворени очи, жадни за живот, но всяка керемидка, тревица и камъче напомнят за него. Народът на Девин го почете и го направиха почетен гражданин посмъртно, но после бързо го забрави като поговорката „Направи добро и го хвърли на вятъра”.

Стефан Ашиков поживя повече, но и той си отиде от този свят смазан и забравен от някакви измислени велможи, дето нито веднъж не го поканиха, за да попитат дали я карат по правия път. Дето се бяха помислили за сътворители на света. Самият той казваше: „Че каква е тази почит към всички старци, та нали аз ги познавам и от всичките тези четиристотин едва трима-четирима заслужават внимание”. Затова той не искаше натрапеното уважение и сядаше с родопчани не за да нищи политиката, а да говори за съвсем човешките неща от живота. Работата, която бяха създали двамата най-успешни кметове - Жиргата и Ашика, за своите братя родопчани вече я нямаше. Тогава се питаше той: Накъде е тръгнала България - без съвест? Къде е онзи родопски дух? Защо децата ни приличат на повехнали листа? Къде отиде гордостта на родопчани? И тогава сърцето му не издържа и силният му човешки пулс се пресели в душата и сърцето на дъщеря му и на сина му, и на внуците му. И най-вече в сърцето на неговата Валя, която беше до него в най-трудните дни и преглъщаше понякога съвсем човешката неблагодарност на хората, които напоследък се бяха увълчили и един на друг си търсеха цаката. Онази Валя, която още го очаква да се върне при нея и да каже: „Дойдох си, аз съм твоят човек от Родопите!”

Ако тези, които коват законите на Девинска община, се замислят, сами ще стигнат до извода, че най-успешните кметове на Девин са Игор Юруков и Стефан Ашиков. И ако съвестите им проговорят, то и Ашиков трябва да получи почетно звание като Юруков, макар и посмъртно. Или поне същите да инициират поставянето на портретите им на видно място в общината, а отдолу да пише: „Най-успешните градоначалници на община Девин”. Защото тези двамата са оформяли облика на града, пренебрегвайки личните си интереси, за разлика от много преминали кметове, които нямат памет. А паметта е тази, която държи съвестите ни будни и тревожи сънищата ни понякога, за да го има града, за да съществуват неговите хора…

——————————

Бележка на редактора:

Кметове на Девин, за които става дума в текста:

Игор Джамов Юруков - 1962 г. - юли 1971 г.

Стефан Ангелов Ашиков - май 1977 г. - юни 1986 г.

Стоил Георгиев Кълвачев - март 1988 г. - декември 1990 г.