Иван Д. Христов

Писателят Емил Енчев - поет, белетрист и драматург е отдавна познато име в съвременната ни литература. Автор е на повече от тридесет книги със стихове, разкази, пиеси и романи.

След романа с остра социална проблематика „Епитафия за небе” /2020/, Емил Енчев поднесе на читателите новата си книга с метафорично заглавие „Роман за птици и хора” /Изд. „Скала Принт”, София, 2023/.

Това е един експресивен и емоционално написан многопластов роман, свързан с актуалната тема за коронавируса. Книгата разкрива реалистично и безкомпромисно негативни страни от живота на днешното ни общество, както и на рухналите морални ценности.

Тя е драматичен разказ за нарушената хармония на човека и заобикалящата го природа, за борбата между естественото и противоестественото, между доброто и злото, любовта и омразата, красивото и грозното, живота и смъртта.

Една вълнуваща художествена интерпретация на днешното време и интригуващо повествование, пречупено през коронавирусната зараза, нейният застрашителен и страховит отзвук сред обществото и последиците от нея.

Редакторката на „Роман за птици и хора” - Елена Алекова, споделя в послеслова му:

„Дали това е книгата, чрез която Емил Енчев, казва своята дума, никой не знае. Но в нея със сигурност всеки ще открие посланието отправено лично до него. В пространството между птици и хората, между хората и птиците. Под величествената сянка на Планината, в трибагрието на българщината, в несекващата светлина на човещината”.

Отделните епизоди и фрагменти в романа са тематично свързани в едно композиционно цяло. Сюжетното развитие е динамично и интригуващо, с често променящо се време и място на действие.

Книгата е художествено отражение на днешното ни битие, което е преосмислено през погледа на преживяното и изстраданото от героите:

„Коронавирусът започна да заразява все повече хора навсякъде. Все си мислех, че светът ще се уплаши и омразата, и войните ще спрат, но уви страхът правеше хората все по-алчни и опасни” - споделя един от героите - Керлата.

Повествованието се води честно и безпристрастно от един от главните герои - Поетът / писателят /. Той обединява, обобщава и свързва сюжетната нишка.

Поетът обича птиците, разбира езика им и ги храни със зрънца през студените зимни дни.

Авторът разгръща на страниците на романа съдбата на главните герои: Поетът, леля Гера, Керлата, Калоян, на второстепенните: дядо Зафир, бай Стамат, Амадеуса,, Стойна, Станчо и други, както и на алегоричните и олицетворени герои: Врабката, Врабецът и Гълъбицата.

Героите в романа са индивидуализирани и запомнящи се. Те носят свои специфични черти, които определят техния характер и действия.

Всеки от тях по своему намира спасение - Калоян, човек с поетична душа, в привързаността си към семейството и рода, Керлата - в любовта си към хората, на които безкористно помага в трудните времена на пандемията, леля Гера - в житейската си философия и практичност, дядо Зафир в доброволната си мисия на пазител на гората и дивите животни.

Писателят ни среща с хора, преминали през различни житейски трудности и преодоляващи страха от коронавирусът.

Героите преминават през своите изпитания, за да достигнат до своя морален избор - доброто, любовта и човещината, защото те надделяват всяка беда и нещастие.

В романа се оглеждат актуални събития , станали през последните години, чак до сега, както и на незавидното социално положение на обикновения човек от народа.

Писателят Емил Енчев е добър познавач и тънък психолог на човешката душевност. Притежава дарба на разказвач с болезнена чувствителност и усет към неправдите в живота, и моралното падение на обществото:

„Тези маски ще свалим, но онези, които прикриват лошотията, ще останат да прикриват завистта, злобата и омразата”.

Романът се отличава с емоционален, синтезиран и лаконичен изказ, изчистен от ненужни описания. Пряката реч подпомага разкриването на характерите и постъпките на героите. Авторът акцентува на психическите и душевни преживявания на героите.

Понякога разказвачът си служи с ирония и сарказъм, на места и с кратки натурални описания, но винаги с болка от неправдите в живота и неизвестното бъдеще.

Кратки, поетични и художествено обагрени са природните картини в романа, които са в унисон с човешките преживявания и случки.

Животът на героите - леля Гера, Керлата, Калоян, тяхната хуманност и доброта се губи в нечовешката злоба и мъст на останалите. Въпреки житейските повратности и неволи героите не загърбват човещината си и готовността за взаимопомощ и саможертва.

Авторът умее да скъсява дистанцията между читателя и персонажите.

Така е и в епизода - „ръцете на хляба”. Споменът за предприемчивият и далновиден дядо, за неуморната баба и изпечените от нея дъхави самуни хляб, за нивата на Корията, която ражда едро жито, сякаш оживява пред очите ни.

Под текстовите послания навяват усещането за душевна бедност и безразличие към чуждата мъка и състрадание.

Финалният епизод с дядо Зафир е най-силен и запомнящ се. Неговото послание е хората да правят добро, да се обичат и си прощават, защото не природата, а човекът трябва да се адаптира към нея. Дядо Зафир страда , че „ловците трепят и унищожават животинките”, а „дървосекачите погубват цели столетни гори…”

Книгата е една вълнуваща изповед за живота по време на връхлетялата ни пандемия от коронавирусът и нейното отшумяване.

Чрез съдбата и душевните преживявания на героите „Роман за птици и хора” поражда у нас не само тревожни размисли, но и плаха надежда за нещо по-добро и човешко, изразено във финала му:

„Керлата вече не се страхуваше от коронавирусът, защото ме погледна с влажните си очи и ми каза тихо с пресипнал глас: „А, бе, брат, щом ги има птиците, ще ги има и хората. Нали?”

Писателят Емил Енчев е намерил отговора за себе си, но оставя предизвикателството на читателите сами да открият в застрашените си надежди един по-хубав, праведен свят.