ПЪДПЪДЪЦИ
Баба Керана все триеше сол на главата на сина си Манол, защото не искаше от селскостопанските бройлери, а от онези каматни кокошки с качулати гребени и гладки бели или червени пера.
Бяха й останали само две червени, но дебелите бройлерови петли не успяваха да се качат върху им, та да оплодят яйцата, които снасяха.
Петкилограмовите им туловища само кълвяха царевица и жито и дори когато рекат да запляскат с криле, та да запеят - кукуригаха кратко и хралесто.
Баба Кера се ядосваше и обясняваше на чичо Манол, че й трябват герести петли, които да са красиви като пъдпъдъчетата и като тях да са шарени. Чичо Манол често ходеше на пазара и веднъж бе купил от там два декоративни шарени петела и една ситна бяла кокошчица.
Тогава баба Керана ги хвана едно по едно тези дребосъчета и им откъсна главите. И вместо да ги свари на супа, ги хвърли на уличните кучета.
В петък бай Петър авджията покани бай Манол да отидат в черничевата гора и мерите около тях за преброяване на дивите зайци, но бай Манол се дърпаше и подигравателно му заяви, че едва се е научил да брои до сто и едва ли ще му е от полза.
Но бай Петър му отвърна, че може да вземе и мен, дошлия гост от Добруджа, даже се зарече и надници да плати за събота и неделя.
На заранта още в 5 часа тръгнахме към черничевата гора, но преди това трябваше да прекосим големия масив от люцерна, оставен за семена.
Върховете на 50-сантиметровата люцерна бяха нацъфтели в лилаво-сини топчици, които като узреят, щяха да бъдат обрани от специален комбайн.
Изведнъж чичо Манол се сети, че вчера от стопанството бяха пръскали люцерната със силна отрова против вредителите, за да не унищожат семената.
По смачканите дири от трактора си личеше, че е работено скоро, защото стръковете на люцерната се бяха изправили наполовина. Някъде към средата на пътя на гората чичо Петър чу жални пиукания и се запътихме натам.
До гъстите треволяци, омесени със стръкове люцерна, лежаха безжизнени двойка пъдпъдъци, а малките им пиукаха и ги търсеха. Тогава чичо Манол прибра в пазвата си дребосъците и тръгна обратно към къщи.
Бай Петър намери още деца на загинали пъдпъдъци и напълни неговата и моята пазва. Щом усетиха топлина, животинките замлъкнаха и така чак до къщата, където ни посрещна баба Кера, която пощуря от радост, защото в затворения и изчистен кокошарник оставихме 37 малки пъдпъдъчета.
Разказахме й къде и как сме ги намерили, а тя бързо свари двайсет яйца, после извади жълтъците, натроши ги на дребно и ги ръсна със силен птичи фураж.
Птичетата лакомо изядоха на мига всичко и приклекнаха до двете щайги със слама, поставени да снасят кокошките яйца.
След две седмици птиците смениха своето жълтеникаво оперение и станаха шаренки, пък и по-едри - такива, каквито искаше баба Кера.
Казват, че дивите птици се връщат винаги там, където са се родили, затова бай Манол им направи нов кокошарник, където да живеят и ако трябва, да си отидат.
Порасналите пъдпъдъци наистина се местеха на някъде, но винаги сутрин и вечер се завръщаха да се нахранят. Дори няколко двойки харесаха новия кокошарник и в импровизираните гнезда вътре на сушина вече мътеха своите яйца.
След три месеца еколожката Станка от стопанството заедно с пъдарите се домъкна-ла у баба Кера и я обвинила в нарушаване на екологичното равновесие, дори я дала на другарски съд, който от своя страна й бе наложил глоба от 100 лева.
Баба Кера беше бясна и даде тази брантясала еколожка на съд. Дори съдът изпрати свои хора да клечат близо до пъдпъдъчия кокошарник, за да видят дали птиците сами идват и си отиват, дали баба Кера ги крие някъде и какво ли още не.
След като се убедиха, че е така, оправдаха баба. Дори казаха ласкави думи за нея, защото тя обичаше птиците. Цял живот до пенсия е работила като птицегледачка и познаваше техния пернат живот.
Дори и с юрдеци и патици се беше занимавала. Тя ги обичаше и затова птичките кацаха по ръцете й - нищо, че бяха диви. А еколожката Станка си го получи от баба Кера, защото тя я оскуба пред сума ти народ в местната селска фурна. Там й рече:
- Знам ти аз на тебе и кросното, и потеклото, тъй че ако не мирясаш, следващия път един косъм няма да остане на подшилената ти кратуна.
