Ирина Великова, литературовед

Книгите, които издаваха издателствата с името на Емил Енчев, проследявах в брошурния каталог на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” „Нови книги”. В една от тези книжчици пишеше:

„Енчев, Емил „Нервна почва” (стихове). Доминираща е темата за вечния двубой между доброто и злото, между мрака и светлината, между силата на съзиданието и силата на разрухата, чиято равносметка за поета е:

„Животът ми е глуха улица,
от която изход няма.
От едната й страна бесняха кучета,
а от другата - ИЗМАМА!”

А това е истинският размисъл за измеренията на щастието в живота на човека. Подобен лиричен и социален похват има и в стихосбирките му „Рани”, „Сетива”, „Голо момче”, „Нямам очи за небето” - все стихове, изпълнени с копнеж по най-красивото човешко чувство - любовта, като истинско докосване до тайните на вечността.

Затова поетът търси хора с добри души, а не такива с души от камък. Така поетът преосмисля истинските ценности - любов и нежност, мъдрост и достойнство.

Ако пък не сте слушали песни по текст на Емил Енчев, направете го - влезте във vbox и youtube в интернет пространството, за да ги чуете и усетите истинската сила.

Там са подбрани десетки песни по негови стихове, които имат хиляди слушания и харесвания. Около 74 са песните, които е удостоил с текст поетът Емил Енчев.

Само за гр. Девин е автор на три стихотворения за песни - „Завръщане” на рок-група Fire, „Реката на Девин” на Дорси и най-прекрасната песен „Молитва за Девин” по негов текст и по музика на Асен Масларски и аранжимент на Димитър Гетов. Песента се превърна в най-слушаната балада, която с достойнство беше избрана за химн на гр. Девин.

Разказите на Емил Енчев са свързани с девинските хора, защото няма писател, който да е писал колкото него за девинци. Издаде повестта „Корени от небето” за най-човечния и успешен кмет на община Девин Игор Юруков.

Издири и събра около стотина народни песни от Девинско в сборника „Преболяно мълчание” С вещината на познавач на човешката душевност издаде няколко сборника с къси разкази, чиито герои са хора от народа.

Някак си съумява да ни представи с разказвателната си дарба героите от преминалия живот с него до сега. Затова литературната критика не остава безразлична към сборниците му с прозаични разкази и къси разкази за хора и събития, преминали през неговия живот и оставили резка в паметта му.

Поетът, писателят, текстописецът Емил Енчев отдавна е надраснал онези, които се стремят към огромната слава с цената на всичко. Той е отричан, понякога мразен, дори забравян да бъде включен в разните му измислени сборници, списвани от натрапената некадърност на изпросената почетност…

Поетът казва на шега, че като се спомине, иска в Девин да кръстят една от градските чешми на негово име, за да могат хората да пият до насита, както пиеха от душата му.

На върха на чешмата да окачат една медна камбана, за да заглушава със звъна си гузните съвести на онези, които го отричаха от злоба, завист и некадърност и му измисляха компромати, и му сочеха небето, за да му напомнят, че Господ го е наказал, отнемайки живота на малкия му син.

Тези грозни и костеливи пръсти, дето убиваха надеждите, поетът още помни и сънува, но нито за миг не поиска от Бог и с техните деца да се случи същото, защото знае колко много боли.

А и не иска никой родител да надживее детето си, нищо, че големият поет е написал, че „Бог не наказва, когото мрази”. Затова през целия си съзнателен живот на творец и общественик е работил за благото на община Девин.

Когато преди много години го приемат за член на Съюза на българските писатели, големият поет Иван Динков казва: „Честен, талантлив и одухотворено човечен”, а поетът Евтим Евтимов и съпругата му Руми в един литературен вестник споделят: „Истински и неподправен”.

Навръх 65-ата си годишнина Емил Енчев написа „Молитва за Девин” и тихо, по човешки Балканът запя:

Девин - обич и тревога,
сгушен в шепите на Бога.
Честният ти кръст от Карлък
бди над теб…

И тази песен разнесе из целия свят красивата въздишка на Родопа планина.