Емил Енчев

На път за училище винаги минавах по улицата, където се намираше къщата на чичо Нестор. Насам оградата на двора растеше бряст, който в короната си имаше три разклонения, които се ширеха към небето.

При по-силен вятър листата му трепкаха. И както казваше Пешката, пееха. Не знам кой му беше казал, че щом докоснеш дънера на бряста с длани и си намислиш желание, то след време се сбъдва.

Сега на път за училище аз докосвах бряста с детските си длани и исках от него да ми сбъдне много желания. Веднъж чичо Нестор ме видя от терасата, слезе при мен и още от портата ми рече:

- Брястът има три разклонения и изпълнява само по три желания. Но този, който му се моли, трябва силно да желае и да иска онова, за което му се моли. А желанията му да не са съпроводени за отмъщение и злост.

Чичо Нестор беше стар артист в градския театър. Бях го гледал в различни постановки, когато нашият клас ходеше колективно на театър. А как рецитираше само!

Думите му се забиваха в мозъка ми и от вълнение тялото ми потръпваше настръхнало, нищо че бях едва десетгодишен.

Беше завършил циркова режисура в Москва и бе работил дълго в цирка като спикер. После се бе върнал в театъра в нашия град и игра емблематични роли на войводи и селяни.

Чичо Нестор бе женен за циркова акробатка и имаше две дъщери, които играеха из провинциалните театри.

Съпругата му Жана бе пострадала при един въздушен акробатичен номер на представление в Монако и бе загубила говор.

По-късно тя се спомина и чичо Нестор остана сам. Понякога през лятото го навестяваха семействата на дъщерите му и къщата му се изпълваше с детски глъч и врява.

Тогава зелените му очи блестяха на слънцето, а лицеизразът му бе повече от щастлив, защото, докосвайки стария бряст с длани, си беше пожелал да види внуците и децата си, сякаш за последно…

На 24 май чичо Нестор рецитираше от високото перило на трибуната, а ние учениците от 7-ми „б” клас с цветя в ръце изпълнявахме упражнения по текста, който той и неговата колежка изричаха по микрофона.

Изведнъж музиката секна, а народът от трибуната се скупчи. След миг пропищяха линейки и от нашата учителка разбрахме, че чичо Нестор е починал. Някои от нашите момичета се разцивриха, защото участваха в театралния кръжок, който той ръководеше с успех.

На следващия ден целият град излезе да се сбогува със своя артист. С човека, който цял живот бе играл по циркове и театри и обичаше родното си село, което бе близо до моя град. С почести, рецитации, песни и много аплодисменти народът изпрати чичо Нестор до последния му дом…

На следващата сутрин минах по улицата на стария бряст и видях, че двете му останали разклонения се бяха пречупили и паднали на земята. Стеблото на бряста стърчеше назъбено в горния си край, но вече го нямаше чичо Нестор да му направи мехлем от черна пръст и вода, за да спаси поне дънера.

Когато се прибирах в къщи, се замислих какво ли е било последното желание на чичо Нестор, докоснал с ръцете си стария бряст.

Навярно се е помолил за неговите разклонения да са здрави докато са нужни на хората.

Сега, когато се прибирам в родния си град, винаги отивам до бюста на чичо Нестор, поставен в близката градинка до театъра. До бюста поднасям клонки от бряст, отчупени от онзи същия на двора му, който си беше пуснал филизи.

А от тях се бяха преродили два млади бряста, които грееха в опустялата му и безлюдна къща с обковани дървени капаци на прозорците…