Благовеста Касабова

Емил Енчев е автор, който в сътвореното до сега търси посоката, която ще му покаже как най-пълноценно да пресъздаде видяно и преживяно, да обоснове случващото се в различни сфери на живота и бита ни, и да създаде образи на хора, който среща и по всекидневните пътища, дълбоко свързани с корените на българщината.

Новата му книга с разкази „Забранени монолози” доказва, че не е изменил на характерните си търсения и открития. Основана на повечето от повествуванията му са изградени върху събития и случки от ежедневието, бита и световъзприемането на човека родопчанин.

В разказите включени в „Забранени монолози” той се опитва (и успява) да съпостави обикновеността на делника, с необикновеността на унаследени митове и вярвания, на жителите на магичната планина Родопа.

Героите на повечето от издадените до този момент книги на Емил Енчев, са закърмени с тази магия.

Всеки един от разказите носи информация - и познание, както за характерното в поведението на съответния герой, така и за неговия вътрешен свят - мъдър и красив. Колоритните житейски истории не са разгърнати „пълнометражно”.

Авторът се е съсредоточил върху определена случка, събитие, характерен момент от живота на действащото лице, които се отразяват или променят мисленето и действията му, съпричастността му към дадена легенда, мит, вярвания, с които хората от планината да закърмени.

Това не само обогатява сюжета на разказа, но и създава атмосфера изпълнена с внушаваща емоционалност и фантазност.

Така са се изградили разказите „Белия камък”, „Карандаша”, „Муня” и др. Силно е въздействието и на разказа (по-точно новелата) „Карандаша”.

Акцентът в него е поставен върху поведението, световъзприемането и начина на живот - на индивидуалната същност на самия герой.

Пресъздаден пълнокръвно и психологически провдоподобно, в цялата противоречива, и в същото време неделима вътрешна и външна характеристика. Типичен родопчанин, устоял на какви ли не предизвикателства, конфликти, изкушения, битки с победи и поражения.

Нещата от живота, които Емил Енчев пресъздава художествено в разказите си, не са толкова обикновени и прости, както изглеждат на пръв поглед. И това е видно в „Кальмана”, „Пъпна връв”, „Последната молитва” и др.

В сборника с разкази „Забранени монолози” Емил Енчев продължава да следва основните традиции в българската белетристика, завещана от най-добрите майстори на разказа.

По свой си начин той ги дообогатява колоритно и тонално, откроявайки по-директно доброто и злото, които са част от човешката същност. Прокрадва се и тънка нишка, която сочи последиците от глобализирането, отнемащо - видимо или невидимо, националната ни идентичност.

От очакваните или неочаквани действия и постъпки на действащите в разказите лица, проличава тяхната индивидуалност и харизматичност, характерното за мислинито им.

В повечето случаи то е: че и в най-трудните, необикновени и заплетени ситуации, човек може да оцелее ако остане верен на себе си, на корените си, на собствената си идентичност, на нравствените добродетели, които деди и прадеди са ни завещали.

Героите, които Емил Енчев пресъздава - и то не само в „Забранени разкази”, са от различни поколения, социален статус, с различни вярвания.

В повествувателните истории за живота им той поставя - и се позовава, на нашата, българска народопсихология, в която съществува и чувството за дълг и отговорност, морал и съпричастие в мигове на беда и опасност, почит към традициите.

Едно от качествата на Емил Енчев като автор, е че той съумява да пресъздаде случка, събитие, поверие, легенда, които не само ще привлекат вниманието на читателя, но и ще го развълнуват.

И още - той изгражда героя си „отблизо”, а това оказва по-голямо въздействие върху читателя.

Мисля, че с разказите си в „Забранени монолози” Емил Енчев прави крачка напред в развитието си като разказвач душеприказчик.