Трифон Кунев
Трифон Кунев Бояджиев (20.02.1880, село Ъглен, Луковитско - 02.02.1954, София) е български поет и публицист. Син на стамболовист - депутат три мандата. Завършва начално образование в родното си село, гимназия в Плевен и Габрово (1897), учителства в село Ъглен 4 г. (1898-1903). Печата от 1898 г. - песни по народни мотиви в сп. „Живот” в Сливен. Завършва право в Софийския университет (1903-1908). Сътрудничи на списанията „Мисъл”, „Наш живот”, „Художник”, „Ново общество”, „Демократически преглед”, „Българан”, на вестниците „Българска независимост”, „Воля” и „Победа”. Член на Висшия съвет на НЛП (стамболовисти), 1911 - 1919 г. Журналист във в. на НЛП „Българска независимост” (1908), както и във „Воля” (1911-1915). Участва в Балканските войни (1912-1913). През 1919 г. скъсва със стамболовистите. Заема различни служби: началник на отделение за занаятите при Министерството на търговията, началник на културното отделение при Министерството на просвещението. Арестуван на 09.06.1923 г., 1925 г. (въдворен за година и половина в родното си село) и след 19.05.1934 г. Член на БЗНС от 1931 г. Депутат от Народния блок (1931). Председател на Съюза на българските писатели (1944 - март 1945) и директор на Народния театър. През май 1945 г. си подава оставката като председател на СБП и от редакцията на в. „Литературен фронт”. В периода 1945 - 1950 г. е редактор на списание „Изкуство” и на официоза на БЗНС-„Никола Петков” в. „Народно земеделско знаме”, където води фейлетонната рубрика „Ситни, дребни като камилчета” (септември 1945 - юни 1946). Подпредседател на „Лига за защита на правата на човека и на гражданина” (май 1945). След излизането на „Ситни, дребни като камилчета” е арестуван и съден, но е освободен от затвора - избран за депутат в VІ ВНС, делото му е спряно, но не е прекратено. На 1. 11. 1947 г. е затворен, осъден на 5 г. затвор. Изключен от СБП (октомври 1947). На 14.01.1951 г. е помилван от Вълко Червенков с една година затвор и освободен. След освобождението си живее в София, сближава се с дъновистите. Автор на стихове, разкази, фейлетони, статии, есета, спомени. Стихосбирки: „Песни” (1905, 1938), „Хризантеми” (1907), „Зарници” (1926), „Антология - Песни. Хризантеми. Зарници. Художествена проза” (1937), „Стихотворения” (антология, 1945). Проза: „Конско евангелие за народняците” (сатира, 1910), „Весели злополучия” (сборник хумористични разкази, кн. 1. - 1919, кн. 2. - 1922, 1940), „Пуне от Горна Баня” (1943), „Ситни, дребни като камилчета” (март 1946, 1992), „От “Песни” до “Ситни - дребни… като камилчета” (1993)” - под редакцията на Д. Аврамов и Р. Ралин.
Публикации:
Поезия:
ИЗ „ПЕСНИ” (1905)/ брой 49 март 2013
ИЗ „ЗАРНИЦИ” (1926)/ брой 49 март 2013
АВТОБИОГРАФИЯ/ брой 50 април 2013
ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН/ брой 101 декември 2017
ЛЮБОВНИ ПЕСНИ/ брой 113 януари 2019
Проза:
СТРАШНОТО ОТМЪЩЕНИЕ НА НОНКАТА/ брой 92 февруари 2017
Публицистика:
ПОМЕН ЗА ДИМО КЬОРЧЕВ/ брой 103 февруари 2018
СПОМЕНИ/ брой 112 декември 2018
Кореспонденция:
ПИСМО ОТ ТРИФОН КУНЕВ ДО ГЕОРГИ ДОМУСЧИЕВ/ брой 64 юли 2014
Критика за Трифон Кунев:
„ЗАРНИЦИ” ОТ ТРИФОН КУНЕВ/ автор: Константин Величков/ брой 50 април 2013
ПЕСНИТЕ НА ТРИФОН КУНЕВ/ автор: Петър Динеков/ брой 101 декември 2017
За Трифон Кунев:
