ФЕНИКС
ФЕНИКС
Сърцето ми е много уморено:
далеч назад се губи тежкия му път.
Но още го не сещам примирено
и тръпките не искат още да заспят.
То чака вечерта да падне - тъмна
и упоителна - то чака си смъртта:
но ето пак че нова песен гръмна,
и то пак трепка зад вълшебната черта.
О, Феникс, ти за сетен път възкръсваш
из свойта пепел: ослепителни зари
разпръсквай! Ситни плодове откъсваш,
сърце неукротимо: подобно празнична
ракета изгори!
СТРАННИК
Мрак се над нивите спуска,
слънце на заник трепти -
кой там по друма препуска?
Странник с коня лети.
- Старче, къде тъй? Късна е,
коня ти с пяна покрит.
Коня ти пътя не знае,
път отдавна затрит…
- Нека е късно: със коня
младост ще диря назад -
млади години да гоня
друмник съм станал нерад…
Вечерни сенки припадат,
слънце на заник трепти;
жерави някъде падат,
стой, сърце, мирни щеш и ти.
1926 г.
