Петър Динеков

Какво представят песните на Трифон Кунев - преработка на народни мотиви или самостойни творби? Мъчно ще намерим народни песни, които да се покриват напълно с тяхното съдържание. Въздействието на народните песни е явно, но то не е толкова в съдържанието, колкото в мирогледа и творческата метода.

Кунев създава, както са създавали някога народните певци - притежава същата по-тънка чувствителност и способността да изразява своите и чуждите преживявания. Ето защо, когато четем неговите песни, ние имаме непрекъснато впечатлението, че четем народни творения.

Явява се въпрос: има ли смисъл да се следва по тоя път народното творчество? И няма ли всяка автентична народна песен да бъде по-ценна от която и да е подобна творба на съвременен автор? Разбира се, ако беше се явило цяло литературно течение, което да си поставя за задача да твори в духа на народната песен по методата на Тр. Кунев, можеше да се говори за излишно и ненужно увлечение.

Но песните на Трифон Кунев са почти усамотени в съвременната българска литература. Още повече, че в тия песни Кунев не се проявява като подражател, а като истински творец, със свежо и неподправено чувство, с дарба за дълбоко сливане с народната душа.

И още нещо: неговите песни имат по-богата мелодичност от народните, повече разнообразие в размерите и ритмите.

Когато разглеждаме тия песни по съдържание, спират вниманието ни главно два мотива: жизнерадостната любов между младите и жалбите по умряло или заминало на гурбет либе. Изобщо изключителната тема на песните са отношенията между младите. Обаче не винаги тия отношения могат да развълнуват по-дълбоко читателя, защото често са засегнати твърде леко и повърхностно.

Там, където поетът се е опитал да проникне в жизнените явления, наистина са се получили дълбоки и покъртващи тонове. Такива са например песните: „Вило се лъже, развило” - възпята е по един много силен и оригинален начин скръбта на девойката по либе, което се жени за друга; „Зеленей се ти, поле широко” - песен за пътник, който се е разболял далече от родината си и моли ластовичките, които летят на юг, да съобщят на баща, майка и либе да не го чакат - „Първо либе либе да си търси, че и ази сватба тук ще правя: люти вълци сватове ще бъдат, черни врани - отбор китни свахи.”

Със същата дълбока скръб се отличава и песента „Ясно слънце трепка и догаря” - болна девойка се прощава с майка си и изказва последните си желания.

Подобни тъжни настроения се откриват и в други творби. Те наистина вълнуват дълбоко, затрогват читателя.

Но не бива да се мисли, че само със скръбта Кунев постига по-силно въздействие. Напротив, в някои от най-хубавите песни, като „Свил се вихър”, или „Полунощни, ясен месец грее” настроението е жизнерадостно и светло.

Любопитни неща биха могли да се кажат за стила и езика на стихотворенията. Кунев е използувал богато метафорите, епитетите, обръщенията, повторенията, символиката, сравненията, толкова характерни за народното творчество. Това още повече сближава неговите песни с безименните творения на народа.

Издаването им сега от книгоиздателство „Хемус” отново ни ги възвръща в избран вид и ни дава възможност да ги оценим.

——————————

сп. „Златорог”, г. 19, кн. 4, 1938