Христо Бояджиев

През октомври 1940 г. Съюзът на българските писатели изпраща изложение до министър председателя Богдан Филов срещу готвения „Закон за защита на нацията”. В Изложението се казва „Нашето законодателство не бива да отбележи закон, който ще пороби една част от българските поданици и ще остави черна страница в нашата най-нова история”. За смелото си участие в тази кампания Трифон Кунев и до днес е почитан в Израел. Много книги, издадени там на български или английски по тези бурни времена, говорят за него. В книгата си „Те, спасителите”, издадена на български в 1969 г. в Тел-Авив, Буко Пити дава следната характеристика за Кунев: „Винаги на страната на преследваните и угнетените, той се бореше за тържеството на правдата и благоденствието на човека. Често той упражняваше давление върху някои министри, назначавани от царя, за изоставяне или смекчаване на жестоките мерки, предприети срещу еврейското население в България. Безшумно, без да бъде подтикнат от когото и да било, той посещаваше министър-председателя, Богдан Филов, за да отмени заплануваното депортиране на евреите в Полша. Дори на 24 май 1943 г., когато еврейското население трябваше да напусне местожителството си, Трифон Кунев, обладан от хуманни чувства, тропаше по вратите на разни министри, за да бъде полезен на евреите”. Професор Нисам Орен, роден в България, при среща в Ерусалим (1986 г.), ми говори за признателността на българските евреи към Трифон Кунев. Той поиска да му изпратя препис от „Ситни дребни като камилчета”.

В. „Свободен народ”, който заедно с „Народно земеделско знаме” води храбро борбата срещу червения терор, в брой 115 от 7. 6. 1946 г. отпечатва писмо на Трифон Кунев от 26 май 1943 г. до председателя на Съюза на българските писатели в защита на евреите. Писмото е озаглавено „Молба - Подканяне”. В него Кунев се опълчва срещу заповедта на Комисарството по еврейските въпроси за изселване в неизвестност на всички евреи от столицата. Той изказва възмущение от „това варварско отнасяне към поданиците на нашата държава и варварско връщане към черните времена, когато е било възможно хора да се продават като роби и да се унижава до такава степен човешкото достойнство”. Кунев запитва председателя: „Кой може да издигне глас в защита на тези изтръпнали пред съдбата си хора, ако не преди всичко българският писател?” Той завършва: „На работа! Да защитим колкото евреите, толкова и собствения си народ от една фатална грешка…”

Фрагмент от статията „Трифон Кунев”, литературен сборник „Свободно творчество” при списание „Бъдеще”, Париж, декември 1986 г., с. 164-166.