Трифон Кунев

***

   Свил се вихър
Низ росно ливаде;
   Не е вихър -
Момко сено коси;
   Ситно сено -
Китна детелина.
   Млади момко
Волно глас извива:
   „Ой, върти се,
Косо моя бърза,
   Не отпадай
Момку ръка здрава!
   Да накосим
Китна детелина,
   Ситно сено -
Дребна звезделина,
   Да изхраним
Вихро врано конче,
   До-ще есен
Пламна щът в селата
   Низ седенки
Късни и прекъсни:
   Ех тогава
Вихрен кон ще трябва
   Първо либе
Често да спохождам; -
   Либе любя
През две села в трето -
   Златокоса
Румена девойка…”
   Свил се вихър
Низ росно ливаде;
   Не е вихър -
Момко сено коси.

***

Девойчице, ситен росен,
Донесох ти армагани:
   Вити гривни - суо злато -
   Два дни ляни -три ковани,
Дойди душо, по към мене -
Пусна ща ги в бяла пазва
   Нийде никой да не види,
   Нас по село да разказва.

***

Не жали, горо, не жали,
Че рано есен превари;
Не жали, ази да жаля -
И мене есен попари.

Не жали, горо, не жали -
На теб ще листе покара;
А как ще ази забрави
От либе пуста невяра…

***

Рано подрани капка невеста
Цвете да бере;
В росно ливаде среща срещна я
Вакло овчарче -
Леко й дума отсърце думи
Милно я моли:

„Ей, девойко, орехова клонка -
Мили ми са еленови очи,
Сладка ми е самодивска снага,
Свидни ми са бисерени зъби,
Медена ми лебедена пия…
Стадо давам дваж да те прегърна,
В огън стъпям триж да те целуна”…

            А невеста
        Леко отромоня:
 „Гледай си пътя, овчарйо -
Мойто е цвете обрано”.

***

Неранзо, луда подявка,
Подлуди сити ергени;
Сестра покруси, Неранзо,
Почакай да се ожени…

- По мене ергени лудели:
Какво съм крива на кака?
Пресила не се мирува -
Я чакам, сърдце не чака.