ТРИФОН КУНЕВ
Из „Топли думи”
Когато излезе книгата ми „Сребърна ръкойка”, раздадох на много мои приятели по една книга. Дадох една и на бай Трифон Кунев. „Дяда”, както го наричахме в кафене „Кристал”. Трифон Кунев, тоя бележит поет в живота и в изкуството, тоя мъдрец, който няма нищо друго освен България и един куп вехти, нечисти, купени от битпазар книги, живееше тогава оскъдно.
Тъй живеят и ще живеят винаги нашите избрани умове и сърца, защото са щурци и не трупат имовина като мравките. (Спомням си с каква страст професор Балабанов нападна в една своя статия мравките и с какво преклонение говореше за щурците, които пеят и внасят дълбок смисъл и красота в нашето земно съществуване.)
Тоя път, след като прочел книгата ми, бай Трифон ме срещна, извади от джоба на жилетката си една сребърна антика с дълбок релеф на Александър Велики.
- Вземи това от мене за новата ти книга. Друго нямам.
Мина ми през ума как преди много години, когато свършвах някоя поръчка, дядо ми даваше по едно петаче - то ми се виждаше цяло съкровище. Знаех изключителната любов на Трифона Кунев към антиките и му казах:
- Защо се лишаваш от нещо, което ти е скъпо?
- Ти я вземи. Аз имам други.
Като че Александър Велики е сякъл сребърни монети само за Трифона Кунев. Разбира се, че друга александринка нямаше.
И досега си я пазя като свиден спомен.
1935 г.
——————————
Ангел Каралийчев. Спомени, БП, С., 1971
