АВТОБИОГРАФИЯ
АВТОБИОГРАФИЯ
Притома, суета и горко неведение: цветове -
Единствени - във скръбните долини на живота;
Вървя в сърдцето си с неясен ек от други светове.
Подгонен съм от жажда и подмамен с призрачни
миражи:
И ето, низ пустинята ще найда своята Голгота
По таинствений път на горкото си неведение.
Една ръка могъща, без изтление
Урисаното пътешествие нарежда:
В кромешний мрак не виждам никоя надежда,
До себе си не сещам никого, - дали съм сам,
Или сме много ний - не знам.
Духа ми в свойте горести, напразно със въпроси
Обсипва сенките на миналата слава;
В пустинята без отзив прозвучава
Гласа ми. А във тъмнините глух се тътен носи
От страшните вълни на някоя река:
То времето нестройно се прилива и отлива, -
- Притома, суета и горко неведение.
***
Нощта се приближава. Здрач припада
И стели се безшумно окол нас;
Нощта се приближава със въздишки -
О скърбен час, за тихи сълзи час…
Припада здрач. Из миналото мъртво
Възстават плахи сенки окол нас,
И плахо си отиват със въздишки -
О скърбен час, за тихи сълзи час…
Дете, да плачем горко. Здрач припада
И стели се безшумно окол нас.
Нощта приспива ни с въздишки -
О скърбен час, за тихи сълзи час…
***
Цветята мрът
По наший път,
О мое побледняло цвете;
И знойний ден
Лежи студен
На бледна вечер пред нозете.
Слез чуден зной -
Желан покой
С венец от бледи хризантеми.
Зарите мрът
По наший път:
Дете, и мене ми се дреме…
***
Самотно огнище, което догаря
До горский път; друмника рано отмина; -
Самотно огнище, което ще гасне
И тъмен блян, който отдавна погина.
Самотно огнище, което угасва
До горский път: песен печална без думи;
И друмник безгрижно отрано заминал
Със песен по своите друми.
***
От тихата любовна песен то задряма:
Сърдцето ми, ала небе заспало…
А тихо ти отмина - пръст на устни -
Забулена със брачно покривало.
И тихичко отмина. И сърдцето
Измамено горчиво, не се чуди:
Ах, колко сняг нападал по цветята;
Не сняг - избити пеперуди!…
***
Глуха доба. Самота и мрак. Очаквам
С писък любовта при мен да долети:
Жадена любов - осиротяла птица -
До зори притома; аз и ти…
Сладка плът на моята измама, чакам:
Глуха доба, самота и мрак.
Бързай, тъмно ложе, бръшлян по стените,
Кървави гирлянди, ален мак.
***
Кандило - умирающи лъчи -
И пълни с призраци очи…
Желана смърт; във мирно упоене
Ще гледам жадено видене;
Самичка ти, покойнице прекрасна,
Възставаш в сумрака неясна.
Безмълвна гледаш; и зовеш
С безумно сладостен копнеж…
Желана смърт: във кротко упоене
Ще гледам милото видене:
И тихичко ще арфа възридай
На тъмната легенда тъмний край…
***
Ах първий сняг! Дете, за сетен път ела
И нашата любов, с поломени крила,
Горчиво да оплачем.
И белите цветя, които плахо мрът
Под ледните целувки на снегът;
И с първи сняг покрити, мъртвите листа -
Замръзнали въздишки на уста…
Ах, първи сняг! Дете, последен път дойди
Мъртвеца в нашите гърди
Горчиво да оплачем…
***
Храм запустен. В прозорци се бият
На свещений дъб оголените ветви:
Тъмен шепот: ек от химн забравен -
Страстен плач и глухи клетви.
И стои в спокойно запустене идол:
Любовта. Бръшлян по зидовете лази;
Във прозорците се бият голи ветви
И налита дъжд: смарагди и топази.
И налита дъжд, и нагата богиня
Той не може да достигне: в полумрака
Тя стои в спокойно запустене -
Тя стои и нищо веч не чака.
***
Последня нощ, последнийо озарена
От чудни огнйове.
Доволно.
Мълком тишината се разлива, -
Дете, което чаках в други дни;
Дете, което във уплаха ще приспива, -
Ела и мълчаливо събери
В сърцето ми последните зари,
И свий си диадема от опали.
Дете, което чаках в други дни,
Измрелий по пустинний път на мойте младини,
Ще спя последна нощ, последнйо озарена
От чудни огнйове…
