Трифон Кунев

***

Измряха сенките на вечерта;
    запъпли мрак от изток
и смоквите се виждат като чужденци
насядали до пътя за почивка.

Безветрие.

На бледи небеса се очъртават
замислените върхове на планини,
пребулени със теменужно було:
защото слънцето умря.

Очите ми са пълни със видения,
душата - с химни към нощта.

МОИТЕ ПЕСНИ

Зарници във тъмна нощ, неясни очъртания;
Тишина; и дух на горко отчаяние
Над поля, които чакат безнадеждно;

Зорници във тъмна нощ; последните цветя
От поля, където всичко прецъфтя, -
От поля, които чакат безнадеждно;

Зарница във тъмна нощ; заробени царици;
Лебеди - печален ред избити птици;
Лебеди - пропяли пред смъртта си нежно;

Зарници във тъмна нощ; далечно сребрен звън;
Бели гълъби, разбудени от сън…

***

Разказвай тихичко.

Долитат ми листа от някой лес
                                  помръкнал
в нечакани милувки на невярна есен;
заспиват вечерните сенки с тъмна
                                                песен, -
не виждам никого, а чувам стъпки:…
                             Някой е замръкнал…

Налита тъмен дух - навярно наскоро прехвръкнал
над някой лес, погубен от милувките на златна
                                                                       есен;
загиват вечерните сенки с тъмна песен, -
не виждам никого, а чувам стъпки:…
                                  Някой е замръкнал…
Тихо ми разказвай.