БЕЛОВ – СЪВЕСТТА НА РУСИЯ
превод: Литературен свят
«Русский Дом»» поздравява юбиляра с 80-годишнината му и му пожелава дълги години!
Кажете, кой през 60-те години на миналия век би могъл да си представи, че секретар на селския райком на ВЛКСМ, пишещ лирични и патриотични стихове, ще бъде водещ руски прозаик в последната третина на ХХ век? Просто-напросто го изпуснаха и тогавашната либерална критика, и съветските власти. Какъв ти там Белов и кой го смятал за писател, каква ти там «Село Бердяйка», за какво пише той? Някакви старци, майор си дошъл в отпуска, дома си не намерил, нещо нечувано, а ние строим индустриално селско стопанство, Америка догонваме и изпреварваме. А тук пълни отживелици.
Василий Белов бе забелязан, обикнат и спасен от читателите. Представете си онова време: гигантски тиражи на списания и книги по сто и повече хиляди екземпляри, пълчища писатели, събрани съчинения, а тук някаква си малка повестчица, при това в провинциалното списанийце «Север», на вестникарска хартия, със смешен за онези времена тираж - десет хиляди, а и като писател някак свръхнетипичен, освен това с брада, а езикът му - пълен с диалектизми, изостаналост някаква. И заглавието му - простичко: «Обикновена работа». И що за работа е това?
Но сърцето на хората беше привлечено към повестта, четяха я и разбираха, че е за онова, което тежи на руските хора в своята Русия, че тя не им принадлежи. Но някак са свикнали с това и ще живеят и по-нататък, но няма да се предадат.
Чудото на откритието на таланта на Белов тръгна от руския Север по всички предели на необятната страна, заля и чужбина. Никакъв пиар, никакви реклами не могат да заменят възторга на читател, който посред нощ звъни на познати и крещи: «Това е за нас, това е за Русия, всичко е истина, това трябва да се знае!»
И скоро последваха волните «Вологодски измишльотини», онзи именно руски смях, когато и мъката, и студът, и гладът - всичко смила непреклонният руски характер. После повестите и романите «Навечерие», «Шестият час» и други… все за главното, за човека на земята, труженика, хранещия и поящия всички граждани на Отечеството. Тук вече критиците и властите се сепнаха, но беше късно - нито на едните, нито на другите не беше подвластно влечението към четенето на книгите на Белов, него не можеш да го забраниш. Завинаги бяха приети от народа неговите повести и разкази за възрастни и за деца. Изплашени от авторитета на Белов критиците измислиха нещо като обидно название за такъв писател - «селски». И бяха причислявани към «селските» писатели и Распутин, и Астафиев, и Абрамов, и Лихоносов, и Потанин, и Личутин, но скоро се оказа, че да принадлежиш към техния отряд е висока чест, че това е главното направление на руската проза. А народната любов е безпогрешна, и даже е смешно, че никакви «нобели» или «букъри» не могат да й повлияят.
Василий Белов е велик образец за мъжествено служене на руската словесност, а значи, и на Отечеството. Произведенията му са благодарност към Бога за дадения талант. А що се отнася до високата класическа художественост на книгите на писателя, тук сработи правилото: руският език се доверява само на онзи, който обича Русия. А Русия Василий Белов обича повече от живота си. Ще има ли и в бъдеще такива защитници като Белов нашата родина?
Нека заедно да се помолим за раба Божи Василий, да му пожелаем дълголетие и да го поздравим с юбилея!
От името на «Русский Дом» Владимир Крупин
23.10. 2012
