АЗ ВЯРВАМ. ПЛАЧА. АЗ ЖИВЕЯ…
превод от руски: Спаска Гацева
***
По улици владикавказки
разхождахме се в ден един.
През златните листа на бряста
искреше лъч - сияйно син.
Вървяхме, а след нас войната
от старо време загърмя.
Умираха кавказци свято
за родната земя.
Духът им на посмъртна слава
ечеше - сякаш саблен вик.
Тук правото си на Държава
получи руският ни щик.
Казбек превърна се в легенда,
тук бели сънищата спят.
А с теб - от други век родени
почти - сме тук от други свят.
Ония пламенни предания
изтляват бавно - дни след дни.
И пак горчивите ридания
вещаят кървави делби.
Сърцата помнят ги подробно,
залисани са там от плач.
А Терек - сякаш куче злобно -
след нас се прави на палач.
Но слънцето така омайно
с децата се надпява - в хор.
Килими пъстри, одеала
пригласят им - от всеки двор.
Делиме с тебе хляба - мек е
и бял - какъв разкошен пир.
Руснаци. Помни се навеки
какво ни струва този мир!…
—————————–
***
И весело, и нажалено
селцето много времена
с прозорче най-обикновено
в очите гледало света…
…Нехайно уж в тревите гъсти
вървя и дъвча стрък пелин.
Тук може, стъпваш ли на пръсти,
да чуеш още дъх на блин.
Димът над къщи как се вие.
…Изведоха ги до един.
Избиха всички. Но Русия
е жива - с дух неизтребим.
—————————–
***
В тоя свят на слепци и на виждащи
една заповед има за нас:
влюбете се в някого истински,
не е важно обичат ли вас.
Колело е животът понякога
и прегазва съдбите ни, брат.
Добрина направете на някого,
нищо, ако не я оценят.
В тиха вечер, в стихията, зимната,
и в прекрасен и в горестен час
помолете се и за Родината,
не е важно ще чуят ли вашия глас.
Молодая гвардия, брой 9, 2012
