Литературен свят

Алексей Решетов

Алексей Леонидович Решетов, руски поет и прозаик, наричан един от най-добрите съвременни лирически поети на Русия, е роден на 03.03.1937 г. в гр. Хабаровск в семейството на прочут журналист, с чието мнение се съобразява дори Маяковски. Въпреки че произлиза от семейство на репресирани родители (в годината на раждането на Алексей баща му е арестуван и разстрелян през 1938 г. като троцкист), поетът не се определя като дисидент. По-късно разказва, че когато майка му научава за смъртта на Сталин, тя, прекарала 5 г. в лагери в Казахастан и Урал като жена на “изменник на Родината”, “не може да работи от сълзи”. От баба си Оля, горда грузинска княгиня от рода Церетели (същата посреща с брадва органите на реда, дошли да изпратят внуците й Бетал и Алексей в приют), наследява любовта към Пушкин, а по-късно обиква завинаги Лермонтов, Фет, Есенин. От 1945 г. живее в Урал – в градовете Боровск, Березники (Пермска област), Перм. Голяма част от живота му минава в Березники, където след ареста на баща му, е изселена майката на поета. Тук той завършва средно образование, а през 1956 г. – Березниковския техникум по механика и химия, специалност електромеханика. След което работи 29 години като електрошлосер в рудник. Не е учил нито в Литературния институт, нито дори в педагогически, за което след години съжалява. Отначало е увлечен от живописта (мечтае да бъде като Шишкин) до мига, когато разбира, че това не е неговото предназначение и захвърля четката. Прописва разкази и стихове като ученик през 1953 г. През 1960 година публикува първия си сборник със стихове «Нежност», последван от още 9 поетични книги, намерили топъл прием сред читателите, въпреки че са издавани в провинцията и в скромен тираж. Не се поддава през 50-те и 60-те г. на модния по онова време «авангард», звучащ по стадиони и в огромни зали. Лириката му е нежна, тиха (неслучайно Вадим Кожинов го нарича “апостол на тихата лирика”), пропита от искреност и дълбоки чувства, тя е традиционна, написана на прост и разбираем език. След излизането на повестта му за военното детство на писателя «Зрънца от зрели ябълки» (1961), е приет за член на Съюза на писателите на СССР (сега Съюз на писателите на Русия) през 1965 г. През 1982 г. заминава за областната столица Перм, където през 1987 г. издава сборника «Автопортрет». Години наред е литературен консултант в писателската организация на Пермска област. За сборника «Друга реч» (1994), негова избрана лирика, включваща стихове от книгите му «Нежност», «Бял лист» (1964), «Рябинова градина» (1975), «Лирика» (1976), «Чаша» (1981), «Чакам есента» (1985), «Станция Живот» (1990) и нови стихове, е удостоен със званието лауреат на областна награда за култура и изкуство през същата година. От 1995 г. живее в Екатеринбург. През 1999 г. се появява сборникът «Не плачете за мен» с предисловие от Виктор Астафиев, а в Березники по инициатива на градския клуб «Елит» за първи път са организирани т. нар. «Решетовски срещи», целта на които е да се изявят талантливите поети и писатели на Пермска област. После те получават статут на областен фестивал за литературно творчество. Заболява от рак и умира в Свердловск на 29 септември 2002 година. Три дни преди смъртта си написва: «…И ще се разтворя като капка във вода./ Знам, че ще бъда винаги и навсякъде.» Погребан е по негово желание в Березники, в този град му е издигнат и паметник (само на него и на Рубцов от съвременните руски поети съотечествениците им издигат паметник). Званието «Почетен гражданин на град Березники» му е присъдено през 1997 г. Приживе рядко печата стихове и на практика е недооценен. Живее скромно и бедно далеч от столицата, не търси нито слава, нито почести. Но още през 60-те години поезията му намира отклик в читателя – стиховете му са преписвани в тетрадки, в писма, рецитирани са навсякъде. Те са тъжни, реалистични, светли, наситени с много човешка топлина, целомъдрени, кристално чисти. Поезията му се отличава с евангелско мъжество, служение на Словото и Родината, “християнска, умиротворена и всеопрощаваща интонация” (Наби Балаев). Посмъртно (2004) излизат три тома събрани съчинения (третият е проза) в Екатеринбург, издадени по инициатива на администрацията на Березники. В тях са поместени над 800 произведения на поета. В рецензия за тритомника Надежда Гашева пише: “Той знаеше, като всеки поет, че неговата задача е да не търси славата, а да говори на читателя истината за трагичното ни време. Той пренебрегваше словесните игри, а търсеше прости и точни думи, съответстващи на аскетичния бит и начин на живот на своите съотечественици. Стремеше се към небивала простота, прозрачност и яснота…” През 2005 г. Алексей Решетов посмъртно е удостоен с литературната национална награда на името на писателя Д. Н. Мамин-Сибиряк, същата година е отпечатано в Перм и негово “Избрано”. За поета публикуват спомени негови близки в сборника “Приятелите ще разкажат.” Стиховете му са преведени на много езици, включени са в много руски и чужди антологии. Негови са думите: “Безсмъртните ни поети са безсмъртни преди всичко затова, защото те винаги имат безсмъртни читатели.”

Публикации:

Поезия:

НЕБЕ/ превод: Иван Маринов/ брой 5 януари 2009

Любима, какво ми направи?/ превод: Диана Павлова/ брой 5 януари 2009

Щом читателите ме накарат/ превод: Георги Ангелов/ брой 5 януари 2009

Ако съществува продължение/ превод: Диана Павлова/ брой 5 януари 2009

Света не ще спаси от зло/ превод: Диана Павлова/ брой 5 януари 2009

СВЕТЛОСИНИ ЦВЕТЯ/ превод: Диана Павлова/ брой 5 януари 2009

Ще отпусна, уморен, глава/ превод: Диана Павлова/ брой 6 февруари 2009

Само черни траверси и релси/ превод: Диана Павлова/ брой 6 февруари 2009

Доживявам последни години/ превод: Диана Павлова/ брой 6 февруари 2009

Сюртук изцапан, изпокъсан/ превод: Диана Павлова/ брой 6 февруари 2009