Алексей Решетов

превод: Диана Павлова

* * *

                              На Владимир Крупин

Аз летях в небесата, не долавях твърдта.
Придобих странна сила, придобих лекота.
Пронизителен поглед и неистов заряд,
аз летях и не исках да се върна назад.
И сърдечният огън извиси своя пламък.
Само бедната реч неизменна остана.
Нито пътят безкраен, нито век, нито миг
ще отнемат от нас този земен език.

* * *
                              На Владимир Крупин

Я летал в небесах, я не чуял земли.
Руки странную легкость и мощь обрели.
Стал неистовым дух, стал пронзительным взгляд,
Я летел и не чаял вернуться назад.
Даже сердце огнем полыхало иным.
Только бедный язык оставался земным.
Никакие пути, никакие века
Не отнимут у нас своего языка.