Владимир Крупин

превод: Татяна Любенова

На 15.03. 2012 г. сe навършват 75 г. от рождението на изтъкнатия руски писател Валентин Распутин.

Колкото и да изтласква съвременната електроника книгите, те се съхраняват и не се канят да се предават. В тях, за разлика от призрачните текстове от виртуалното пространство, има осезаемост. Можеш да ги вземеш в ръка, да ги прелистиш, да отвориш любими страници. В тях има магнетична сила. Ръката сама се протяга към книжната лавица. И как иначе? “Сбогом, приятели мои” - казал Пушкин пред смъртта си, обръщайки се към шкафовете с книги. Пушкин в книга и Пушкин в електронен вариант - това е много, много различно. Как без неговите книги? И въобще, как без народните приказки, билини, без творенията на светите отци, без Державин, Тютчев, Гончаров, Достоевски, Шмельов, Есенин, Шолохов, Твардовски? И в този почетен списък още приживе по право влиза нашият съвременник, признатият класик Валентин Распутин.

Неговите книги са достоен венец на литературата на двадесети век, ново потвърждение за това, че руската литература е водеща в света. Защо? Тя е отгледана от Православието. Дори само имената на повестите “Пари за Мария”, “Нагоре и надолу по течението”, “Последен срок”, “Прощаване с Матьора……”, “Пожар”, “Дъщеря на Иван, майка на Иван”, разказите “Василий и Василиса”, “Уроци по френски”, които по същество са също повести, дори самото им изброяване извиква в съзнанието ни образът на нашата Русия. Любовта към нея е главното в творчеството на Распутин.

“В лошо време” - така е наречен един от последните разкази на писателя. Бурните ветрове и виелици са описани така, все едно че именно ние самите сме виновни за продължителното лошо време. А то си е такова. Свети Йоан Златоуст направо е свързвал климата и нравственото състояние на хората. Да, отдавна в Русия времето е лошо. И да преживеем тези нелеки времена ни помагат книгите на Валентин Распутин. Защото неговите герои са сред нас, герои със силни характери и силни духом.

Книгите на Валентин Распутин са молитва за Русия, която пише нейният верен, високонадарен от Господа с талант, син.

Но колко непоносимо тежък живот е имал той. Гладът и нищетата на детството и юношеството, липсите и лишенията през младостта, най-тежкото формиране на писателския живот. А външно всичко е като в приказка: излитане като в съдбата на Пепеляшка към членство в Президентския съвет, към ордените и медалите, званията, премиите. Герой на социалистическия труд, секретар на Управление СП на СССР, депутат във Върховния Съвет, почетен академик на Руската и задгранични академии… Пътувания по всички континенти, по всички страни в света, стотици книги, спектакли в много театри, преводи на десетки езици на планетата…стига това и десеторно.

Но Распутин, закален от сибирския руски живот, възпитан във високонравствено трудово семейство, човек скромен, не го сломяват нито огъня на изпитанията, нито мътните води на съвременността, нито медните тръби на световната слава. От 40 години го познавам и, нека ми отсекат ръката, но Валентин Распутин какъвто беше по характер в селцето Аталанка на Ангара, такъв си и остана. Боже мой, колко изпитания преживя той, колко много изстрада. Върху него се стовариха толкова много скръб, беди и нещастия, болести, че под тяхната тежест много биха рухнали.

А той винаги се хвърляше на помощ, когато виждаше нещастието на другите. Хиляди и хиляди писма, стотици статии и предисловия. Безчислено количество срещи и телефонни разговори, когато трябва да уреди чужди дела. Колко користни хора са се възползвали от неговата доброта. Помагал е и на тях, и никого, наистина по християнски, не е упрекнал. А колко млади писатели е въвел, както се казва, сред хората. И тези стотици и стотици заседания, конгреси, пленуми, постоянни пътувания по страната, изказвания. Само отстрани ни се струва, че за писателя е много приятно, когато отива към микрофона, а залата стои на крака и го аплодира. А какво ли е, когато този човек е Разпутин?

Съвестен, притесняващ се и преди, както се казва, и след това, когато вече се е изявил. И може би някой ще помисли, че цялата, без изключение, писателска гилдия го обича така, както читателите? Или може би са изчезнали от живота завистта и злобата?

Само с негова помощ и само благодарение на него, израстна на Ангара, в Уст-Уде, храм. Целият златен, светещ, той одухотворява пространството, а камбанният му звън и молитвите одухотворяват него. В Уст-Уде Распутин завършва средно училище. Радостно е да видиш писателя сред земляците му. Деца и възрастни бяха излезли на сцената и настойчиво викаха на нея Валентин Григориевич, и изпълниха трогателна песен за своя знаменит земляк, а знаменитият земляк се стесняваше от такова внимание. Наистина: колкото повече човек е значителен, толкова повече иска да е незабележим.

Господ, давайки на всеки от нас жизнен Кръст, знае нашите сили, и не ни дава кръст, който не е по силите ни. Значи, колко се е надявал Господ на своя раб Божи Валентин, за да му даде такива страдания. Израненият баща малко живял след войната, раснали без него. И майка му не доживяла до старост. Рано си отива от живота и по-малкият му брат. Умира малкият му син, това е още в Красноярск; загива в Иркутск, в авиокатастрофа, любимата му, умна и красива дъщеря Мария. А самият него на два пъти не просто са го били, а в прекия смисъл на думата са го убивали. Колко болници, колко операции. Само сибирското здраве, само могъщата наследственост, само молитвите за него са помогнали да се отърве Валентин Григориевич.

А може, и това да е най-важното, да е любовта към него на тези, които обичат Русия. А любовта на самия писател към родината е душата на всичките му произведени. Ако сравним количествено написаното от Руспутин с други писатели, забележимо е, че той е написал по-малко от много от тях. Да, така е. Но е казал повече. Руският език радостно му се подчинява и му помага да изкаже съкровеното, с което живее народът. И колкото и да са се напъвали ненавиждащите Русия, говорещи и пишещи, не са им вярвали. А на Распутин са повярвали веднъж и завинаги. Защото зад всяка негова дума стоят страданието му за Русия и любовта към нея.

И всеки руски дом, всички ние, сърдечно поздравяваме любимия ни писател, желаем му нови трудове и дълголетие, и дружно провъзгласяваме: - На Раба Божи Валентин, велик труженик и застъпник за нашата руска земя, за Русия - нашата единствена, многострадална: Многая лета!

Русска народна линия, 15.03.2012