Владимир Куприн

превод: Стефка Тотева

От детството си се научих да не вярвам на рекламата. От майка ми. Тя даже думата не знаеше какво е - реклама. Беше прочела в списанието „Крестьянка” статия, в която силно хвалят новият след войната продукт - маргарин. И още хвалели вече забравения днес продукт, полу-животински, полу-растителен - маргуселин.

Майка ми се изумила, че в статията пише „по своите качества маргаринът не отстъпва и даже превъзхожда добиваното от животни масло”. А майка ми не можеше да търпи лъжите в никакъв вид. И се възмути:

- Това е чудовищна лъжа! И я пишат! - тя се порази от това, че такава неистина черно на бяло е напечатана в списанието. - Някой може и да повярва.

Порази я и това, че може с печатни букви да напишеш неистина. Нали тогава вярваха на напечатаната дума. „В списанието го пише!” - това бил главният аргумент в спора.

И ето, на такава простодушна вяра били обосновани толкова лъжи, толкова измами.

Даже и сега, когато и на печатното, и на електронното няма как да повярваш, даже и сега се случва все пак някой да повярва на написаното.

Но на рекламата - втръснала ни е до край - вече никой не вярва. Ако нещо рекламират, значи мамят, не трябва да се купува. Особено лекарства за отслабване, подмладяване, за подхранване на тялото, за изгонването на безобразно дълги червеи от организма…. противно и омерзително!

Не трябва да се вярва не само на рекламата, но въобще на всичко родено и излъчено в думи в масовата /думата е подходяща/ информация. В електронните мрежи /много точна дума - мрежи, хвърлят ги върху нас/ през цялото време пъстреят всякакви новини. Лъжа, разбира се, невъобразима лъжа. Казват, например, че някой е починал, а той не е. Но умира. Все някак си умира. Друга знаменитост, певица или актриса /важи и едното, и другото/, също умира. И наследниците й вече започват да се съдят заради жилището и вещите /разбира се, публично/, а тя в това време си е по-жива от живите. А това е да привлечеш вниманието върху себе си. Само и само да не си забравена. Известността е такава зараза, по-лоша от грипа.

По НТВ /на 23 юни в един часа през деня/ например съобщават, че след рекламата ще има репортаж от порностудио. И да, има такъв репортаж. И всичко показват. Не , оказва се, не всичко, за това много съжалява водещата. „По понятни причини”. На нея така й се искаше да покаже, да сподели, че тя е видяла „голи игри” в студиото. Щастливка. Разврат се лее надлъж и нашир по екрана. Порноактриса дава интервю, одобраява цялата мръсотия и желае още да се снима. Но къде ще я снимат, има съвсем смачкан вид и хриплив глас, формите й вече не са тези, които са били. По-голямата й съседка /на години/ казва: “Е, какво пък, работата е за младите, само да не шумят много.”

Ние в Русия ли сме?! Тези проститутки руски ли са?! - Не, трябва да бъдат изгонени от нацията ни и графата националност в паспортите им да се заличи.

Няма вяра и в официалните новини. Съобщено е по централния канал това и това. Мислите, че някой е повярвал? - „Не, това е монтаж, това не е вярно”. И търсят по ютуб, по сайтовете. И със сигурност там ще намерят храна за ненавистта към Русия. На тях там швондеровичите ще им внушат вмирисаната истина.

Войната на информацията. Ние, патриотите говорим много по-малко от либералите. Те въобще не могат да сдържат думите, те имат словесно разстройство. Ние казваме дума, те - десет. Такова е съотношението. Няма как да ги надприказваш. Спомням си мъдрата ми майка. В такива случаи тя казваше: „Плюй и се отстрани”. Много точно. Дайте да не гледаме телевизора - той ще издъхне. А ако не можете да не гледате, тогава на кого се обиждате? На тези, които лъжат? Но защо ги гледате и слушате? Защо ги храните със своето възмущение.

——————————

День литературы, 01.07.2020