Владимир Крупин

превод: Георги Ангелов

Блестящата за способните, но повърхностни поети, примамлива програма – да станат знаменити – Юрий Поликарпович Кузнецов е изпълнил. Но за руския поет това е много малко. Това е всичко на всичко програма-минимум. За да се спаси Русия е необходимо да се тръгне по традиционния път на руската поезия – тоест по духовен път. И затова, когато започнат да говорят, че поетът се приближава към духовната тема, това не означава, че той е станал духовен поет, а че той просто пише светски стихове на духовна тема. Този път е необикновено тежък и сложен. Но Юрий Поликарпович чувства в себе си зова на планинските върхове. Светската литература е полезна дотолкова, доколкото приближава човека към духовността. А мнозина са само навалица от антрето, всички тези разговори за ъндърграунда и амбивалентността са от съблекалнята на литературата. А да се пише истинска духовна литература е много тежко. И Юрий Кузнецов вече е готов за тази тежест. Важното е, че него го има именно днес, когато завършва един век и започва друг.

13.03.2001