Владимир Крупин

превод: Татяна Любенова

Важно е да се подчертае какво е главното в характера на Василий Иванович Белов. Това беше човек на крайната откровеност, искреност и крайна мъжка смелост. Той беше освободен от привързаности или пристрастия, никога на никого не говореше угоднически.

И когато ставаше дума за Русия, за правдата, тогава не съществуваха даже приятелските привързаности, той можеше да каже какво мисли, без да се съобразява кому е угодно - на приятеля, или на врага. А той винаги мислеше за едно - напрегнато и страстно мислеше за щастието на Русия.

Главната му болка бе руската земя, човекът на земята, който движи историята, който ни храни и пои. И ето, този човек беше винаги главен за Василий Иванович.

Той сам произлиза от обикновения народ, но никога не го е напускал, както някои: “Излязохме от народа и как сега да се върнем при него?” Той нямаше нужда да се връща, той продължаваше да бъде с това момче от Тимониха, надарено от Бог с чиста душа, която и пренесе през целия си живот.

Усещането, че той беше смел, ясен, съвършено открит и лишен от недомлъвки в житейското си поведение, е много важно.

Значението му за руската литература е огромно и ще расте, точно така, както и това на Николай Рубцов. Кой и кога е канил Николай Рубцов в телевизията, кой го е включвал в задгранични делегации?

При Белов историята е малко по-различна, защото той беше по върховете на властта и обходи земното кълбо, но в същото време го възприемаха като борец. През цялото време либералите му лепяха етикети за някакъв антисемитизъм, но всичко това бяха измишльотини.

Той си остана човек, безпределно обичащ Русия. И точно така, както значението на Рубцов започна да расте след неговата кончина, точно така ще бъде и с Василий Иванович.

Защо той е велик като писател? Защото интуитивно улови главната същност на руския език: руският език откликва на този, който обича Русия. Ето какво е важно да се посочи. Руският език може да издържи насилията над себе си, на руски език можеш да напишеш и документи, и повести, и стихове. Но ако няма в литературата “златното” обезпечение - изстраданата сърдечна любов, мъка, страдание за Отечеството, всичко ще е на вятъра. А неговите книги са съвършено силни и убедителни, златни.

Той нищо не донесе в този свят, роди се, той нищо от него не взе, но ни остави велико наследство, което още дълги години ще усвояваме.

И щастливи ще са тези хора, които ще четат след нас на руски език и ще четат произведенията на Василий Белов.