АЗ СЪМ ПРАВОСЛАВЕН И НЕ МОГА ДА НЕ ЗАЩИТАВАМ СВОИТЕ СВЕТИНИ

Владимир Крупин

превод: Георги Ангелов

Ние сме деца на един Небесен Отец, значи, ние сме братя. А щом сме братя, защо се караме? Освен с нашата земна майка сме дарени още и с обща майка – нашата националност, нацията. Любовта към нея не само не противоречи на любовта към Бога, но и я поддържа. От това, че аз обичам своя народ, по-леко разбирам човека от друга националност, също обичащ своя народ. На всички ни е тежко днес, всички се надяваме на нещо по-добро, особено в началото на новия век, на новото хилядолетие. Останала ни е радостта, че именно на нашето поколение е дадено да посрещне смяната на епохите и тази радост трябва не да ни разединява, а да ни сближава.
Аз съм православен и не мога да не защитавам своите светини, своята вяра. Но уважавам всички живеещи около мен и далеко. И ми става страшно, когато чувам: Вие говорите за Православието, но у нас има още и много други конфесии, те могат да се обидят. Това напомня на неотдавнашните редакторско-цензорски пресичания, когато руските писатели говореха за любовта към Русия, към руската култура, философия, музика, а им заявяваха: у нас има и много други националности, те ще се обидят. Но днес при толкова разногласни мнения, при такъв шум от средствата за масова информация, на кого не дават да се изкаже? На всички дават думата. И пак се получава – дават думата на всички, освен на руснаците, на православните. Ето какъв парадокс е свободата на словото при демокрацията. Но две чувства трябва да водят всички нас: това са уроците на миналото, от което трябва да вземаме само доброто, и надеждата в бъдещето, надеждата в това, че доброто ще бъде продължено и усилено. Ние не сме престанали да се радваме на слънцето, на дъжда, на разцъфващите цветя. Идват на света деца, протягат към нас своите ръчички, за да ги вдигнем. Нали ще бъде срамно да си идем от този свят, ако не сме го направили макар и мъничко по-добър. Ако макар и с милиметър не се придвижим към разбирането, че земният живот е един-единствен, но и нашият живот е също единствен, а душата е вечна. Така че ние живеем за душата, за вечността, за Русия.