ВОЙНА НА СВЕТЛИНАТА С ТЪМНИНАТА

Изказване на писателя Владимир Крупин на XIII Световен Руски Народен Събор

превод: Георги Ангелов

Защо във всички времена от съществуването си Русия е била нападана, стараели са се да я подчинят, унищожат? Нима само заради богатствата, дадени й от Бога? Не, на нападащите я самото ни съществуване е непоносимо. Защо? Ние обичаме всички, всички храним, последната риза снемаме от гърба си и никога на никого не посягаме, ние сме хора смирени, у нас най-разпространената фамилия е Смирнови, а чак след това Кузнецови, Ковальови, Кожемякини… Така че защо към нас такава злоба? Защото Русия върви след Христа, а всички следващи Го ще бъдат гонени. Това отдавна е предсказано. Така че такова отношение към нас от страна на безбожния свят е напълно нормално. Православните са малко стадо, и единственото, което се спасява. Дайте да си представим, че целият свят се е отвърнал от Христа и верни са му останали само тези, които са в тази зала. И ние ще бъдем мнозинство, защото е писано «с нас е Бог».

Светът лежи в злото, светът се е отказал от Христа. Единственото, което още може да го спаси – това е Православието, този драгоценен бисер, който получи от Византия светият равноапостолен княз Владимир. А после и ние, грешните, във водите на Днепър. И от тогава историята ни е една – ние или се приближаваме към Христа, или се отдалечаваме от Него. Руснаците и народите на Русия са отгледани с Православието. Лесно е да си представим земния свят като единно тяло. Но тялото не може без душа. Тя съществува, тя е Православието. Ако нещо се случи с Русия, останалият свят също ще погине. Така че светът е време да се вразуми и да не ни напада, а да се отнася грижливо към нас.

Две събития си противостоят сега в Русия – идването на младежта в църквата и усилването на сатанизма, който смени държавния атеизъм. Как се получи така? Врагът не спеше, не – той използва перестройката за завладяването на последния бастион на Царството Божие на земята. А окончателното му завоюване е възможно само ако младежта заживее а мисълта, че може да се живее без Бога.

За тази цел падналият денница с помощта на слуги насочва всичките си усилия за заробване на детските и млади души, старае се да ги приучи към пиянство, да ги разврати, прелъсти с красив живот, да опошли всичко свято, да оплюе светините, да нарече любовта животински акт между партньори, да наложи в съзнанието единствено законността на гражданския брак, да осмива верността и предаността, да превръща юношите в тийнейджъри и фанатици. Доживяхме до такива изрази, сам чух: «Ех и ти, мамо, говориш глупости, нормално си живея. Ето, Лилка пак избяга да се омъжва, а Лялка пак е чиста». Това е показател за падение в адските дълбини.

Защо е така? Защото демокрацията е гибелна за Русия. И никакви закони няма да я спасят. Нас още понякога ни приспиват с думите: «Днес подписах Указ» – но животът казва – събудете се. В края на XIX и началото на XX век населението на Русия се увеличавало с два милиона ежегодно, сега убиват по милион на година. Трябва да добавим и непрекъснатия руски холокост – абортите. За разлика от населението, всичко расте: наркоманията, престъпността, броя на сираците, разводите, върна се туберкулозата – болест на нищетата, растат цените. Помощта на правителството за родените деца е своевременна, но всички пари отиват не при руските семейства, а при тези, които раждат. Всичко това е невярно в корена си. Седи през зимата на тротоара бременна жена от Средна Азия, кърми бебе, около нея две деца. Защо тя не прави аборт? Узбеките живеят десет пъти по-лошо, а раждат четири пъти повече. А демократична, охранена Европа измира.

Трябва да се върви към определения от Бога курс, който ни е даден – курс към православна държава. Завинаги е казано: «Търсете преди всичко Царството Божие и всичко останало ще ви се даде». И, струва ми се, сегашният президент го разбира. «Силата на Господаря е във верността към Бога, силата на държавата – в предаността към господаря – пише свети Филарет Московски и добавя: – Блажено е Отечеството, което помага на гражданите си да достигнат Небесното Отечество». Огромна тъга по стопанина на руската земя имаше при погребението на Патриарх Алексий. Това декемврийско плачещо небе, тези денонощни молитвени опашки бяха за първи път след погребението на свещеномъченика Патриарх Тихон.

Перестройката като средство за убийството на Русия започна с удара по младежта, по младото й съзнание. Не само се промиват мозъците на младежта, тях просто ги изхвърлят. Ето филма «Леко ли е да си млад?» Колко млади умове осакати той. Но защо нямаше въпрос: «Леко ли е да си старец?» А това, че по време на перестройката се увеличи смъртността именно на младите е още един показател, че те започнаха да заемат твърде рано местата на опитните хора. И досега врагът на нашето спасение разрушава основите на държавата, започвайки от училище. В него вкараха планиране на семейството, валеология – предмет, не само развращаващ, но и убиващ бъдещето на децата ни, съкращаващ раждаемостта. Училището беше окупирано от Единния държавен изпит – това недоносче на западното образование, което осинови министър Фурсенко, това средство за възпитаване на англоезични биороботи. С този изпит не се учат, измъкват се чрез него.

Но младите учителки приемат този изпит, защото сега им се намалява времето за подготовка. Така е и при замяната на съчинение с изложение, изложението се проверява по-бързо. Единният държавен изпит напомня кубчето на Рубик, което внедряваха усилено с твърдението, че то развивало пространственото мислене. И дълго го развиваха, докато не забелязаха, че колкото е по-тъп човек , толкова по-бързо се справя с Рубик. Той просто овладява два-три похвата. И си остава все така тъп, но вече самоуверен.

Разрушава се армията, пак с помощта на младите – лейтенантите искат по-бързо да станат майори, а местата са заети. Изблъскват ги, даже се смеят: за какво морално ниво на войника говорят старците, ние имаме електроника, имаме бутони.

Текат от няколко години нападки и срещу Съюза на писателите на Русия. Малко е това, че тиражите на нашите книги и списания са нищожни, хонорарите са стотинки, а искат да завоюват и зданието на Управлението ни. Благодарни сме на Светейшия Патриарх Кирил за помощта в съхраняването на Дома на писателите на Комсомолски проспект 13 и се надяваме, че той ще остане наша територия на територията на културата на Русия.

Разрушава се културата. Борците с нея са пълни с пари, награди, на тяхна страна са пресата и екрана. Когато награждаваха циниците от «Аншлаг» и тям подобните му, мислех: «Може да се учреди орден «За заслуги в издевателство над Отечеството»? Имаше такъв опит в Русия, когато учредиха награда за враговете на Русия, например, орденът на Петър за измяната на Мазепа. Не, тук сериозно се дават награди за най-пошли шеги – всички, които са за под пояса. Развращаването на най-целомъдрената страна нима не е наказуемо? А то у нас се награждава. Доживяхме до това да се слави потта и похотта на карнавалите от Латинска Америка, да ни правят демонстрации същества, които си присвояват синия небесен цвят и се наричат някакви си гейове. А това са хомосексуалисти, това са педерасти, това са содомити, получили името си по град Содом, наказан от Господ за този най-мерзък грях.

Картината на Верещагин «Апотеоз на войната» показва пирамиди от черепи на содомити в Близкия Изток. Тази зараза изтребвал Тимур Тамерлан. Той и срещу Русия тръгнал. Но Божията Майка страшно му заповядала да върне войските си, тъй като в Русия такава зараза няма. И няма да има! Защо няма да има? Та нали злото не знае предел, а и Конституцията не го забранява. Но срещу всяко зло има средства, а срещу това ще се намерят най-действените: дни, когато еднополово ориентираните се канят да излязат на улицата да се обявят за дни на ВДВ, дни на воините от Афганистан и Чечня. А и мюсюлманите ще ни помогнат. Нека си спомним, че в старозаветен Израил за такъв грях са убивали с камъни. Трябва да има спасение, трябва да се вразумят с апостолските думи: «Живеещите по плът не могат да угодят на Бога» (Рим. 8-8) или: «Тялото не е за блуд, а за Господа» (Кор. 6-13). Сред блудниците има пет процента болни, а деветдесет и пет са развратници. Петте процента трябва да се лекуват, останалите – да се възпитат. Но какво ще каже за нас така нареченият цивилизован свят? Той е толкова напреднал, толкова ни е изпреварил, че вече венчава и еднополовите. Но до това ли ни е кой и какво ще каже за нас? Говори – не говори, нас все едно не ни обичат. Е, и какво? И да не ни обичат, само Господ да ни обича. А Конституцията? Но защо ни е такава Конституция, която не защитава чистотата на нравствените отношения? От тях е всичко: и крепостта на държавата, и икономиката даже се определя от нравствеността.

Начинаещият писател Виктор Ерофеев се подвизава на канала «Култура» и така ненавижда Русия, че съветва да се бият с камшик руснаците. Значи, той не е руснак и трябва да се започне изпълнението му от самия него. А Швидкой, от същия канал, да се налага е късно. Трябва просто да се замени предаването му с реклама срещу пърхот. На канала «Култура» засега няма реклами, нека има поне една.

А какви средства за борба с Гаврила Попов? Ние мислехме, че световното правителство щателно се крие, а то – ето го, и Гаврила е негов рупор. Цитат от него: «Страните, които не приемат глобалната перспектива, трябва да се изключат от Световното съобщество». Въобще това би било нелошо. Колко хубаво ще ни бъде без това, световното… И така, какво ни се предлага? За чистотата на световното съобщество «най-перспективни са генетическият контрол още на стадия на зародиш и най-вече постоянно очистване на генофонда на човечеството». («МК», 25.03.09). Ако това не е фашизъм, какво е? Нобеловите лауреати, след Дарвин скочили от дърветата, станали отначало горили и после хора, излязоха със заявление срещу навлизането на Православието в училище, но все пак се извиниха, а с това неслучило се някога очистване на Гаврила какво да се прави? Тук трябва не «думи да се хвърлят на вятъра, тук трябва да се употреби власт».

А борбата с нашествие като наркоманията трябва да бъде по силите на младежта. По какъв начин? Ето така: пристигат младежи до стопанина на дома, родом от азиатските предпланини, или кавказките планини, или от бесарабските степи, занимаващ се с наркотици, и спокойно го питат: «Заедно с дома ли да те изгорим или ще излезеш преди това?» Обикновено стопанинът излиза, гледа огъня, и след това в окръга не търгуват с наркотици. Неподкупните сътрудници на МВД ще кажат: в нашите сводки няма такива случаи, никой не се е обръщал към нас. И няма да се обърнат, нали се обръщат несправедливо обидените. А тук всичко е справедливо. Вярно, наистина, веднъж една жена се оплака, тя още в съветско време нелегално търгувала с всичко, което развращава и убива, а поощрена от свободата на демокрацията, се разгърнала легално и във всичко. Не могла да се удържи, менталността й такава. И ето, вече възрастна, тази търговка била наложена от трезви и напълно съзнателни юноши. Тя – в милицията. Викат ги. А те: «Вие какво, кого слушате, как можахте да си помислите, как ще вдигнем ръка на жена, ние ги уважаваме».

Пак по темата: пътувам в метрото, чета. Чувам: «Днешните мъже нямат никакво уважение към жената». Вдигам очи – силно намацана представителка на нежния пол. Ставам и си мисля: «Глупавичка си ти, не знаеш най-великото понятие – женствеността. Женствеността побеждава всички моди, всички козметики и възрасти».

Затворите са пълни с младежи. Днешният съд е съд без милосърдие, съди не по душа, а по буквата на закона. Съдът на съдебните заседатели не спасява. Ние знаем – съдебните заседатели, както и цялото чиновничество, са подкупни. Просто е необходимо възраждане на Църковния съд. Изразът «Да се съди по Бога» е произлязъл от неговата благотворна дейност. Един от основателите му е бил свети Алексий, Митрополит Московски. Църковният съд разглеждал такива дела, които могат в бъдеще да се развият в по-сериозни, изцелявал дисциплината с покаяние и послушание. Ако Витя и Саша вместо в затвора за известно време копаят траншеи, така и тялото им ще се закали, и душата ще се спаси, и биографията им няма да бъде осакатена, а и момичетата от такива ще се избавят.

А най-добре от всичко е ако идат в армията. Ние горяхме да постъпим в армията. Така и на момичетата помагахме. Как така ще се омъжи за момче, което не е служило? Той какво, бракуван ли е? Мен дълбоко ме оскърбява, когато говорят лошо за нашата армия. Комитетът на войнишките майки, често изпадащ в истерия, учи младежта да не се отклонява от армията, че това е престъпно.

Армията не е принуждение, а школа за възмъжаване. Уверен съм, че в скоро време в нея ще се върнат военната клетва, която, както и по-рано, ще започва с думите: «Аз (името) обещавам на Всемогъщия Бог», а ще завършва с думите: «Да ми помага Господ Бог Всемогъщия». – «Моли се на Бога – казвал Суворов, – от Него е победата! Бог ни води, Той ни е Генерал!».

Не бих искал да предизвиквам състрадание, когато говоря за своето поколение, но ние живяхме трудно, ядяхме лобода и коприва, ходехме с цървули от лико, но съществуваше великото щастие любов към Отечеството, семейството, един към друг. Пушкин на газениче четяхме. Слънчево сияние на детството и младостта! Колко целомъдрено обичахме, какви песни пеехме! И чухме отново на 9 май тези песни. Но те вече се пеят различно, от тях е изтръгната душата. Това са обвивка на песни, вече е модерн… А в руското изкуство винаги е било главно съдържанието, то е определяло формата. Сега вместо музика, хармония – вакханалия от ритми и шумове. И децибели, които раждат дебили. Това са родствени думи.

Не, съвсем не тежеше, а леко и радостно беше да си млад. Ние нямаме резервна Родина, тук ще живеем и ще умираме, тук ще оставим памет за себе си. Родината е майка, майчица Русия – това е завинаги. Ставам сутрин с думите: слава Тебе, Господи, православен съм, на земята съм, която е подножие на Престола Небесен, Дом на Пресвета Богородица.

Предстоят велики юбилеи: 400 години от Смутното време и 200 години от Бородинската битка. По-тежко им е било, а са победили. Вземаме ли пример от предците, и ние ще победим. И от никакви кризи не трябва да се боим. Интересно, кога в Русия не е имало криза? Каквото и да се случва в света, ще бъде от полза за Русия. Трябва да се живее спокойно. Без да се нервничи. «Какви нерви – казвала праведната Матрона Московска, – на война няма нерви. А ние сме на война». Да, на най-главната война – между Христа и Велиар, между светлината и тъмнината. Но това е главното щастие – да си войн на Христа. И, като е казал поетът: «Вятърът на века духа в нашите платна».

Главното желание на моето поколение е: оставяйки земния живот, да кажем за младите: «Това сме ние, Господи, а това са нашите деца. Те така Те обичат, Господи, и Русия, която Ти ни даде». И тогава ще бъде не страшно, а радостно да заминем от временния живот във вечния.

12.06.2009

(със съкращения)