Литературен свят

Валерий Брюсов

Валерий Яковлевич Брюсов, руски поет, прозаик, драматург, теоретик на стиха, историк, литературовед и критик, един от създателите на руския символизъм, е роден на 13.12. (1.12. ст. ст.) 1873 г. в Москва в заможно търговско семейство. Дядо му по баща бил крепостен селянин на помешчика Брюс. Пише от дете. Завършва историко-филологическия факултет на Московския университет (1893 -1899). Печата от 1884 г. През 1894-1895 издава (под псевдонима Валерий Маслов) три сборника „Руските символисти”. От края на 1902 г. е секретар на списанието на Мережковски и Гипиус „Нов път”. Книги със стихове: „Chefs d’?uvre” („Шедьоври”, 1895), „Me eum esse” („Това съм аз”, 1897), „Tertia Vigilia” („Трета стража”, 1900), „Urbi et Orbi” („Към града и света”, 1903), „Stephanos (Венец). Стихове 1903-1905 г.” (1906). Издава книгите „Писма на Пушкин и до Пушкин. Нови материали” (1903), „Лицейските стихове на Пушкин. По ръкописите на Московския Румянцевски музей и други източници” (1907). От 1904 г. до 1908 г. издава литературното списание „Везни”. Книгата „Земна ос” (1907) включва фантастично-символичната драма „Земя” и разкази. Автор на романите „Огненият ангел” (отделно издание 1908), „Олтарът на победата. Повест от IV век” („Руска мисъл”, 1911-1912; останало незавършено продължението „Поваленият Юпитер”), повести и разкази (влезли в книгата „Нощи и дни”, 1913), повестите „Рея Силвия” (отделно издание 1916), „Годежът на Даша” (отделно издание 1915), „Моцарт” (1915), книгите със стихове „Всички напеви” (1909), „Огледало на сенките” (1912), „Седемте цвята на дъгата. Стихове 1912-1915 г.” (1916), сборника със статии и рецензии „Далечни и близки. Статии и бележки за руските поети от Тютчев до наши дни” (1912). По време на Първата световна война е военен кореспондент на „Руски ведомост” и издава брошурата „Как да се прекрати войната?” (1917). Под редакцията и с бележките на Брюсов излиза сборникът „Поезията на Армения от най-древни времена до наши дни” (1916). Заедно с Горки редактира „Сборник на латишката литература” (1916) и „Сборник на финландската литература” (1917), подготвя сборник за украинската литература. В историческия очерк „Учители на учители. Най-древните култури на човечеството и техните взаимоотношения” (1917) изследва хипотезата за Атлантида. През 1917 - 1918 г. чете курс лекции „Рим и светът (падането на Римската империя)” в Московския градски народен университет „Шанявски”. Осъществява първото научно издание на произведенията на Каролина Павлова (1915). Издава „Опити по метрика и ритмика…” (1918), „Кратък курс за науката за стиха” (1919; второ издание „Основи на стихознанието”, 1924). Публикува повече от 80 труда по поетиката, биографията, текстологията на Пушкин. Преводач на Данте, Байрон, Гьоте, Верлен, Метерлинк, Маларме, По, Д’Анунцио, Верхарн, Уайлд, Молиер, Ромен Ролан, арменски поети. Приветства Октомврийската революция. Член на Комунистическата партия (1920). Ръководи редица съветски културни учреждения. Председател на Президиума на Общоруския съюз на поетите (1919 - 1921). От 1919 г. работи в Държавно издателство, член на Държавния учебен съвет, професор в МГУ. През 1921 г. организира Висшите литературно-художествен институт (после ВЛХИ „В. Я. Брюсов”) и до смъртта си е негов ректор и професор. В книгите „Последни мечти” (1920), „В такива дни. Стихове 1919 - 1920″ (1921), „Миг. Стихове 1920 - 1921″ (1922), освен стихове на любовна, митологична, философска тематики, влизат текстове, възпяващи революцията. Последните му поетични книги са „Далечини” (1922) и „Меа!” (1924). Посмъртно са публикувани футурологичните пиеси „Диктатор” (1921) и „Светът на седем поколения” (1923). Умира на 9.10.1924 г. в Москва. Погребан на Новодевичето гробище. На български език са издадени романа му „Огнения ангел” (1981), „Избрани стихове” (1976) в превод на Иван Николов, „И сами ще отлетим” в превод на Йордан Ковачев (2010) и др.

Публикации:

Поезия:

КЛЕОПАТРА/ превод: Димитър Горсов/ брой 38 март 2012

ПРОСТИЧКА ПЕСЕН/ превод: Андрей Германов/ брой 41 юни 2012

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

РАБОТА/ превод: Константин Коняров/ брой 58 януари 2014

КЛЕОПАТРА/ превод: Петър Велчев/ брой 75 юли 2015

ДА БЪДЕШ САМ/ превод: Татяна Любенова/ брой 75 юли 2015

НА МЕНЕ СИ/ превод: Людмил Стоянов/ брой 110 октомври 2018

АССАРГАДОН/ превод: Георги Михайлов/ брой 111 ноември 2018

ПРЕДЧУВСТВИЕ/ превод: Петър Велчев/ брой 111 ноември 2018

ФЕВРУАРИ/ превод: Елисавета Багряна/ брой 132 ноември 2020