Валерий Брюсов

превод: Христо Цанков-Дерижан

***
Бяла растяла е роза на тънко стебло;
вензел чертала девойка на зимно стъкло.

Гълъби смътно се реяли през призрачний снег -
цялото утро мъгли са томили далек.

Дълго и дълго при прозора била в захлас -
негде далеко разцъфвала пролет тогаз…

Вечер настанала, глъхнало всичко в покой, -
плакала в мрака девойката пак - но за кой?

Бялата роза без сълзи увехнала веч,
гълъби в утро отлитнали негде далеч…

СКРЪБНА ВЕЧЕР

Скръбна вечер, вятър в дъба шушне тихо сам.
Сънища далечни, тъжни, спомнюва едвам.

Вятър шепне, шепне тъжен име сладко мен.
Безприютни са звездите в свода затъмнен.

Тоз пак вятър, гост есенен, всич мечти отне.
Сякаш сенки са звездите, както потъмне.

Мрак изниква, тлей душата, спи нощта, спя аз.
В тишината някой шепне: „любя!” с нежен глас.

Скръбна вечер; млъкна в дъба вятърът навън.
В тишината някой мисли за погинал сън…

——————–

Славянска антология, 1910 г.